Skip to content

Белите дяволи

краткотрайни илюзии беше абсолютно неразбираемо за козарчето от Африка.- След близо десет години живот сред белите дяволи той се прибра у дома, но там властваха нови правила. Тези, на които не успяха да го научат…

Виждаше несправедливост навсякъде около себе си. Но всеки път когато опиташе да даде гласност на някои от проблемите, биваше умело заглушен от лошите бели дяволи.

Какво направиха те за страната му? За нея- не се знаеше. Но за себе си направиха следното:

На местата на пасищата, където някога М’буто пасеше козите заедно с Вая, сега растяха памучни и какаови плантации. Естествено, понеже инвестициите за тях идваха отвъд океана, насажденията не принадлежаха на народа на М’боеле.

Всъщност според белите дяволи, те трябвало да бъдат благодарни, че са им създали нови работни места и са извършени дългосрочни инвестиции в изоставащите им райони.

Вая, която М’буто тайно обожаваше, се бе превърнала в неустоима красавица. Един ден той я срещна случайно и заговори на пътя. Тя отговаряше някак с половин уста. Въпреки, че М’буто можеше да се закълне- бе се зарадвала на срещата им! Имаше някаква скрита тъга и чувство за срам у нея. Очите никога не лъжат!…

Сега работела в посолството на САЩ. Като секретарка на мистър Колуейн.- Главния емисар. Всичко било наред…

Размениха още няколко незначителни реплики и се разделиха. В последствие М’буто научи от приятели, че и се налагало да изпълнява и някои извънредни задължения. Нямащи нищо общо с работните и…

Другото беше още по-зле. Водите на езерото където някога М’буто се бе учил да лови риба, бяха отровени. Едно желязно чудовище се извисяваше недалеч от брега. Местните го наричаха „Смърт“. Всъщност беше инсталация за добив на злато. „Спомените на Земята“. Извличаха го насила от нея с помощта на някаква ужасна отрова.

М’буто отдавна беше научил, че белите дяволи имат няколко слабости. „Спомените на Земята“- златото, „застиналите сълзи на Земята“- диамантите и „черната кръв на Земята“- петрола, бяха тяхна мания и стремеж. За „сълзите“ разравяха планини от плътта на Земята само и само да се доберат до тях! Естествено къртовския труд оставаше за народа на М’боеле.- Понеже вече не можеха да изкарват прехраната си както предците си, им се налагаше да копаят диаманти за шепа ориз…

Накрая, когато белите дяволи откриха находището и се оказа, че то се намира върху свещената земя, старейшината опита да се противопостави. Събра няколко десетки мъже и отиде на място, където разрушиха инженерната станция. При това няколко от белите дяволи пострадаха.

Насрещните действия не закъсняха и бяха наистина безпощадни. Мукуей- старейшината заедно с поддръжниците си, беше тикнат в затвора за унищожаване на правителствено съоръжение на стойност няколко десетки милиона долара. Народа на М’боеле беше подложен на унищожение като заразиха водоизточниците им с ебола. Цели села се обезлюдиха буквално за дни. Доброволците от „Червен кръст“ не насмогваха дори с изгарянето на труповете, защото за заравяне не можеше и дума да става… Камо ли за лечение на пострадалите. Военните просто поставяха заразения район под карантина. Блокираха всеки път и достъп, изчаквайки вируса да свърши работата си.

Ето, че накрая покоси и М’буто. Козарчето…

Но той щеше да има последната дума!

Раздвижи се, ставайки с усилие. Цялото тяло го болеше. Обаче онази вътрешна увереност, че прави правилното нещо му дари нужното спокойствие. Седнал на бюрото си, написа благодарствените писма. Бяха десетина. Последното- до Колуейн..

Беше научил, че посланика е поканен в Белият дом на Главния бял дявол. След три дни. На официален прием организиран в негова чест за приноса му в облагородяването на бедстващите райони на централна Африка.

Дълго кашля върху всяко от писмата като внимаваше да не ги зацапа с капки кръв. Остави ги за известно време на открито и когато

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3

Публикувано в категорияантиутопочни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!