Skip to content

Без забранени теми- сборник

От всякакъв вид!

Една шеста от луната бе превърната в парници произвеждащи стотици тонове растения. От ориз, култивиран женшен и бамбукови филизи до опиумен мак. Системи на затворен цикъл работеха с почти 100% ефективност за рециклирането на най-ценното. Водата. За добиването и от минералните пластове използваха технология, при която генно модифицирани бактерии извличаха влагата от скалните породи. На хората и машините оставаше да отделят и претопят другите суровини за по-нататъшно ползване. Минната дейност носеше отлични активи и даваше легален облик, замаскирайки други аспекти от дейността на предприятието. Хотела на леля Фон се въртеше орбитирайки около малката и Империя…

Усетих, че се отплесвам в разсъждения и спомени нямащи отношение към мисията ми и се върнах в действителността. „Росинант“ бе влязъл в кръгова орбита до получаване на конкретни команди. На монитора пред себе си виждах в голям мащаб планетата под себе си. Докато се завъртахме в орбита, хиперкомпютъра на „Росинант“ сканираше повърхността и. Добавяше към базата си данни всяко изменение в релефа и актуализираше информацията за интензитет на електромагнитно поле, състав на атмосфера и кой знае още какво. В горния десен ъгъл на монитора виждах схематично, цялата система Елмира. Звезда, тип „жълто джудже“. На най-близко отстояние от нея в критичната граница преди зоната на Златокоска един планетоид. Втора бе Пинта с трите и луни. Следваща, самата Елмира. Орбитите и скоростта на движение на двете планети не позволяваха взаимно наблюдение от повърхностите им. Между тях постоянно оставаше тяхното слънце. Последната планета от системата беше Макрос. Студен гигант с мощен астероиден пръстен до голяма степен напомнящ за Сатурн.

Санчо деликатно се прокашля и ме попита:

-Правдо, дали ще предпочетеш да се спуснем със скутера или ще пилотираш „Росинант“ до долу?

-Смятам, че ще е далеч по-добре да свалим „Росинант“.  Така всичко, от което имаме нужда ще ни е под ръка. Ти как мислиш?

-Какво мога да мисля аз?- Замърмори Санчо. –Никой, нищо не ми казва. Почиствам си в къщи, грижа се за удобствата ти и изведнъж: „Санчо, вземи багажа- тръгваме.“ Къде тръгваме, защо без предварителна подготовка, какво ще правим там, колко време ще отсъстваме?… Санчо няма нужда да знае! Кой го интересува, че той трябва да оправи всяка дреболия така, че като се върнем да има „дом“,  в който да се приберем! Да оставим факта настрана, че личността ми е пренебрегната. Ама така е- ние роботите сме свикнали от едно време. Ако искаш мога да те наричам „Господарю“…

Зае обидена поза незаменимия ми помощник. Дори ми се стори, че ме погледна на чомпи. В интерес на истината, модела бе доста стар. Имаше възможност само за ограничен брой мимики и ако бе успял да възпроизведе и това настроение значи моя Санчо се очовечаваше! Усмихнах се на мисълта. Конструкторите и програмистите бяха заложили една идея индивидуалност с възможност да се развива като личност според характера и навиците на собственика му. Идеален компаньон за самотници. Така с времето, въпреки недодялания му вид все по-често забравях, че не е живо същество, а машина.

-Напълно си прав приятелю. Извини ме! Наистина ти дължа обяснение. Колкото за другото, знаеш много добре, че без теб съм за никъде! Та ние сме едно семейство. Слушай сега. Ще ти нахвърля набързо, защото събитията бяха изненадващи и неотложни и за мен самия.

Санчо бе целия в слух. Аз продължих.

– Помниш професор Железни- нали? Идвал е в къщи. Той вече не е между нас- лека му пръст. Оттегли се от живота… Дадох му обещание. Нещо като обет, че ще довърша делото му. За целта трябва да извършим множество експедиции и да документираме събраната информация. Ще пътуваме до населени светове. Ще се запознаем с други култури и народи. Не мога да ти кажа колко ще продължи понеже и аз самия нямам понятие. Приеми го като глътка свеж въздух

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!