Skip to content

Без забранени теми- сборник

всеки, нямащ отношение с космоса) били държани от правителствата в неведение. Отглеждани като послушни марионетки, на които всичко било давано на готово. Просто слепци, позволили на друг да мисли и взема решения вместо тях…

Аз стоях, слушах и кимах, а бившия капитан потъваше в спомените си. На масата пред нас имаше вече трета бутилка поръчана от него. Първите две- отдавна пресушени. Алкохола в гърлото му имаше свойството да изчезва като звезден прах в черна дупка.

Някои от нещата, които чух този ден бяха невероятни. Действително, подобна информация не биваше да излиза на бял свят. В един момент Тър се усети и премина на сегашните си неволи. Кариерата му на военен командир завършила позорно. Оказа се, че бил изправен пред военен трибунал защото не се подчинил на пряка заповед от висшестоящ. Без значение, че била безсмислена и самоубийствена. Единствено благодарение на изключителните си до тогава заслуги, отървал смъртното наказание. (тези му думи ме оставиха за пореден път изумен, понеже бях твърдо убеден, че подобно средновековно наказание не съществува от поне 6-700 години)

На последната ми забележка Тър само се засмя криво промърморвайки: „Ех вие… пълзящи човечета“

Продължилото разследване потвърдило, че Адмирала издал заповедта бил шпионин. Въпреки всичко Съда отнел званията на капитан Млин. За отказ да изпълни пряка заповед по време на военни действия. Получил и доживотна забрана за длъжности надхвърлящи определени нива на отговорност. И ето- това го довело до сегашното му положение. Налагало му се да целува задници на разни боклуци  в агенции посредници, за да получи дори тази неблагодарна работа…

Изплакал дълго таената мъка Тър се пребори с обзелата го моментна слабост и с пресилено енергичен тон подхвърли:

-Но достатъчно за мен. Стига съм ти разбърквал главата с глупости. Кажи, ти накъде си тръгнал?

Аз изложих набързо легендата за нуждата ми да си почина от скучното „аз“ и да освежа творческите си сили. Попита ме за маршрута, който съм предвидил. Споделих му относно плановете за първите си няколко посещения. Очите му блеснаха хитро. Постави тежката си лапа на рамото ми. Отбеляза.

-Виждам, че тренираш младежо. Това е добре, но знай, че изпитанията от живота нямат аналог с тренажорите в спортните зали. И още нещо. Казваш, първата ти дестинация е централната планета в системата Елмира. Ако решиш да разпуснеш малко, те съветвам след нея да се отбиеш на третата луна на Пинта. В бардака на леля Фон. Ще има да разказваш някой ден! Повярвай ми!

И като ми намигна отново, ме чукна закачливо с юмрук по брадичката. В този момент уредбата обяви оставащи двадесет минути до позициониране подходящо за моя полет. Стиснах ръката на този голям мъж и като му поблагодарих за компанията и съвета, го оставих да довърши питието си. На тръгване чух Тър Млин за последно да си мърмори. „Ех, какви времена бяха…“

Елмира(1)

„Росинант“ тресеше ситно с включен двигател. Кратко лашване ми подсказа, че електромагнитните котви на Плутон-екстериор са ме пуснали за моя скок. Зададох точката на пристигане върху звездния атлас пред мен и хиперкомпютъра направи нужните изчисления. Започна обратно отброяване на секундите от последната минута. Санчо се бе сгънал в транспортно положение. Така приличаше на метален куб с приблизително осемдесет сантиметрови стени. Стабилно заел мястото предвидено за него. Беше крайно време и аз да си сложа защитата.

Лапнах мундщука и нахлузих на главата си каучуковата отливка, проклинайки инженерите за твърде неудобното решение. „В тридесети век живеем за бога! Да бяхте измислили нещо по-комфортно!“ Миг след това почувствах как екзоскелета се втвърдява и обездвижва врата ми. После пропълзя по цялото тяло. (не съм ви казал, но страдам от умерена доза клаустрофобия) За мен всяко тръгване е едно изпитание на волята. Разума казва, че няма нищо страшно. Опита казва,

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!