Skip to content

Без забранени теми- сборник

изпаднал в творческо плато.

Като клатеше глава и си мърмореше под нос, той забърка магически коктейл. След две минути лявото ми рамо беше зачервено и ме сърбеше от МултиУниВак (универсална ваксина против изумителен брой потенциално опасни вируси), а другото бе подуто и ме болеше, инжектирано с НаноВирил. Действието му започнах да чувствам почти веднага. Едно такова боцкане и тръпнене, което започна под скалпа и се разпростря бързо по цялото тяло. С изумление наблюдавах как дрехите ми се изпълват с мускули, за които не бях и предполагал, че съществуват в човешкото тяло. Това беше един от най-технологичните препарати на съвремието ни, който на субмолекулярно ниво предизвикваше промени в клетъчните обменни процеси и хормон-изработващите жлези в организма. Започнах да се чувствам десет пъти повече мъж. Ако разбирате какво имам предвид. Усещането ми хареса. Плеснах доктора по бузата. „Благодаря ти Док! Ще се видим скоро!“ Поиска да каже нещо, но вратата вече се затваряше зад гърба ми.

На минаване покрай будката, кимнах на диспечера и взех един звезден атлас от рафта с изложените. С лекота прескочих двуметровия парапет и с весело свиркане се отправих към звездолета. Триста метра по-напред ме чакаше „Росинант“. Корпуса леко вибрираше. Незаменимият ми робот-иконом бе включил системите за проверка и подгряваше перфорационния двигател. Благодарение на него и хиперкомпютрите, звездните пътешествия се бяха превърнали в неделна разходка. Поне на теория.

Изведох „Росинант“ с маневрените двигатели в околоземна орбита. До Плутон щях да бъда изтеглен на буксир.- Рутинна, задължителна процедура.- Не може всеки новоизлюпен пилот да шари из слънчевата система при този интензивен трафик.

Имах петнадесет минути до скачане. Поръчах на Санчо (така бях кръстил робота си иконом) да ми приготви кафе. Аз отидох в каютата да разопаковам багажа си. Куфара и едната раница бяха тук. Затърсих, но никъде не открих втората раница. В това време от кухненския бокс Санчо се провикна, че кафето ми е готово. Върнах се в командната кабина и с едно неприятно предчувствие го попитах така между другото докато ми сервираше кафето, къде е дянал втората раница.

Пластмасовото му лице изобрази такова обидено достойнство, че сърце не ми даде да му се скарам. „Той не бил и предполагал, че някой може да приготви за пътуване две раници и един куфар наместо обратното“ Стиснах зъби и се помолих на бога на туристите дано да е забравил раницата с по-прежалимите вещи. Кого ли лъжех? Такава опция не съществуваше, понеже двете бяха оборудвани за съвсем различни условия. Все едно да изкачваш Еверест с каучукови ботуши пригодени за дъждовните джунгли.

Кафето беше вряло и изчаках да поизстине. Но приятния му аромат гъделичкащ ноздрите ме поуспокои. Едва почувствах лекия тласък когато лъчевия влекач ме прихвана. Пилота му бе толкова добър, че дори не разлях кафето си. Помислих си, че няма да е зле ако го почерпя в станцията на Плутон-екстериор, докато ми оправят последните документи. Качествени професионалисти се срещаха все по-рядко и по-рядко.

Казах на Санчо да ме събуди когато пристигнем. Кафето никак не ми попречи и докато затворя очи се унесох. Стори ми се, че е минал едва миг и Санчо деликатно ме побутваше пуснал тихо мелодия на Рахманинов.- За да се извини за забравената раница. Сега направо се престараваше. Дори беше настроил вазичка с виртуални цветя под носа ми.

Отворих едно око преструвайки се, че още се сърдя. Така можеше да си изпрося палачинки с боровинково сладко за закуска. Санчо беше виртуоз в кухнята, но не ме глезеше твърде, за да не свиквам. Погледнах часовника. Бяха изминали два часа и половина от потеглянето ни. Добре съм поспал. Почувствах как влекача се „отлепи“ и на негово място застана митническия катер. Поканиха ме на борда, за да ме придружат до Плутон-екстериор за попълване на декларациите.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!