Skip to content

Без забранени теми- сборник

различни времеви участъци. Подреждам ги в субективна последователност спрямо реда на преживяното, изхождайки за начална точка- деня, в който загубих своя приятел и поех отговорността му на плещите си. И така:

Това, което се случи с професор Железни пред очите ми, разказа му и поетото обещание, ме оставиха безмълвен в коридора на университета. От вцепенението ме изведе звънеца обявяващ началото на занятията. До обед имах две лекции. Едната беше относно теориите за Великите Измирания случили се на Земята, а другата за скоростта на еволюционните механизми позволяващи оцеляване и благоденствие на Живота. Някак успях да предам материала. После се извиних на студентите обяснявайки им, че лекциите ми ще бъдат поети за неопределен период от време от моя колега д-р Кторабус Екселент от Лимус. Лимусианите бяха раса с произход и история твърде подобни на земните. Затова интересите, и знанията му по темата бяха наистина задълбочени. Бях спокоен, че оставям учениците си в сигурни ръце. Уговорих се с Кторабус и той ми каза, че за него ще бъде чест. После в кабинета на декана довършихме бюрократичните подробности, след което се прибрах у дома. Сега дойде ред да подредя хаоса в глава си. Седнах пред бюрото си, а до ръката ми услужливо се оказа бутилка бял мискет.

Някога, при визитата ми в имението на граф Майнмайнд бях имал уникалната възможност да опитам истинско вино. За кой ли път с удоволствие се насладих на факта, че синтетичното от винарна НаноТех е със съвсем същия вкус, аромат и цвят. Закачливите златисти блясъци в чашата сякаш предизвикваха- „Изпий ме!“ Охладената напитка с няколко секундно забавяне разкри букета си от аромати. Даваше възможност на вкусовите рецептори първи да започнат пиршеството. За мезе нарязах една дюля. За миг се почувствах щастлив, но после мисълта, че едно обречено бъдеще очаква моя вид ме приземи обратно в реалността. Какво е могло да се обърка при така добре създадения от човека баланс? Понятие нямах къде трябва да търся отговора. Позволих на виното да ми помогне и някъде към седмата осма на бутилката една мисъл започна да се оформя в главата ми. Постепенно изкристализираше, докато в края на втората бутилка доби окончателен вид. „ДА! Това е! Ще го направя!“

На бюрото пред мен се мъдреше лист с рисунка, на която би завидял всеки осем годишен хлапак. Няколко планети свързани с дъговидни, контурни линии все едно бълха скача по тях. На най-близката (в рисунката бях успял да хвана и перспективата) една ракетка стои изправена. Неголям мечо Пух подскача по планетата и събира бутилки в една кошничка. На някакви подсъзнателни нива, мозъка ми правеше аналогии между брането на цветчета и пълненето на кошницата с бутилки вино… или истини?… Дали щеше да се окаже толкова лесно? „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!“

С тази мисъл скочих и започнах да събирам багажа си. Не малко съдби са се преобърнали заради решения взети под влияние на алкохолно опиянение. Един коректор постоянно ми се вреше в краката, та се наложи да го ритна и затворя в коридора. Скоро две големи раници и един куфар бяха стегнати с всичко необходимо, за което се бях сетил. Имах опит от десетки експедиции, но не и с междузвезден маратон. Надявах се да не съм пропуснал нищо жизненоважно. Свързах се със снабдителната служба и диспечера на Трети космопорт. От първите поисках да натоварят провизии за шест месеца. От диспечера, коридор за скок с моя „Росинант“.- Верният ми, стар звездолет. Преди да се отправя към космопорта минах през кабинета на личния си лекар. Д-р Бохацек. Казах му с няколко думи, че ще предприема продължително космическо пътешествие с визити на множество планети. Възможно дори такива извън  Галактичната Общност. Бохацек изказа учудване, че смятам да се впусна (и защо?) в подобна авантюра, но аз го успокоих като му обясних, че просто имам нужда от глътка свеж въздух понеже съм

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!