Skip to content

Без забранени теми- сборник

добивната компания „Спейс Индъстри“. После и то се разрастна… След третото поколение у луняните започваха да се наблюдават съществени изменения във физиката им. Бяха доста по-слабовати и длъгнести, с един твърде неестествен синьо-бял тен. Като на удавник престоял седмица в морето. По-слабата гравитация на родната Луна им играеше лоша шега когато се спуснат на Земята, както явно бе случая с този стажант.

Момчето се гънеше под тежестта на някаква дебела книга. С усилие я тръшна пред мен. Понечих да я отворя, за да прегледам съдържанието, но мощно тласване с шкембе в гърба ми и тръбно изхъмкване ме отказаха. Моя вирун от предната опашка, който ме бе настъпил отново бе зад мен. Явно не бе добра идея да експериментирам с търпението му. Поблагодарих и се изнизах, промъквайки се на една страна между чакащите. Притисках ценната книга към гърдите си. Установих, че тежи като камък…

Усилието се оказа геройско. Едва прибрал се у дома, оставих книгата на бюрото си и се тръшнах в любимото кресло за кратка почивка. Отново си спомних за лунянина и ми дожаля за него. Тоя тест бе измъчил и мен още преди да го започна! Засмях се на хрумването си и посегнах към книгата.

Прелиствах страниците и недоумението ми нарастваше с всеки изминал миг! Като изключим йероглифите на челната корица, цялото съдържание на книгата бе от частично и едностранно оцветяване на вътрешните и листи. Гърбовете им бяха чисто черни. Шарките на цветовете не следваха някаква логическа подредба. Поне аз не можех да я доловя. Постепенно се изпълних с негодувание. Крака ми още туптеше премазан, а и личното ми достойнство бе наранено. „Какво е имал предвид професор Железни?“ Честно казано, ако не беше уважението ми към него, щях да върна книгата в библиотеката без повече да се занимавам с нея. Обаче една бунтарска жилка на далечни прадеди ме загриза да разкрия тази енигма.

Безсилието ми премина от триседмично безсънно взиране в проклетия тест, до апатично вцепенение. Пода на стаята ми се затрупа с празни кенчета от кафета и други стимулиращи напитки. Забравих всяка работа или удоволствия. Накрая мозъка се предаде. Явно съм припаднал, за да си почине.

Незнайно как се озовах на странна планета. Беше съвсем плоска и равна. Единствено знаех, че трябва да бягам, за да се спася. И хукнах. Колкото и да напрягах сили усещах, че не е достатъчно. Започнах да чувам някакъв усилващ се тропот зад гърба ми. Погледнах през рамо и се ококорих! Вируна от библиотеката ме преследваше! Стори ми се още по-голям от преди! Не стига това, но някак доста заплашително, хоризонта започна да се приближава към мен. Можех да видя чистото звездно небе пред себе си. Звездите светеха ярко и студено. Безразлични към нищожното ми присъствие. Тогава го достигнах. Края на света! Дадох си сметка, че обширната равнина, по която съм бягал е с правоъгълна форма и сега съм застанал точно в единия и ъгъл. Отвъд него следваше черната бездна на безкрайния космос. Погледнах към странните звездни формации. Не бяха от познатите ми в северната или южна хемисфера. Вируна ме достигна запъхтян и преди да успея да реагирам ме тласна с шкембе. Падайки, успях да се хвана за ръба на Света и увиснах клатейки крака в нищото. Обаче злините винаги идват една след друга. Набрал инерция, дебелака не успя да се спре и също ме последва. За да се спаси, се хвана за мен! Задържах се с нечовешки усилия, но имах чувство, че ръцете ми се удължават! Някак, със скърцане на зъби и треперене на учителските си мускули, започнах да се набирам нагоре. Вируна квичеше жално, увиснал на гърба ми като огромна котва. И тогава, от общата ни тежест Света не издържа и ъгъла на страниците му започнаха да се прелистват! ФРРРРРРР!!!…

Главата ми бе повдигната точно на това ниво и преди да се изпусна и да полетим в безкрая на космоса ми се стори, че разчитам нещо от вътрешността на листите…

Стреснах се и се събудих! По

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!