Skip to content

Без забранени теми- сборник

на моя приятел, професор Железни: „Може би няма да е зле да се подложиш на теста на МЕНСА.“  „Така да бъде!“ Рекох си и влязох в библиотеката, за да получа прословутия тест. Понеже след войната Земята се бе превърнала в Образователен център за Галактическата Общност, сега тук гъмжеше от студенти- представители на всичките двеста и осем раси. Около мен беше блъсканица от хиляди, търсещи едно или друго помагало за учебния си материал.

Реших, че ще е най-добре да се възползвам от услугите на библиотекар вместо да се изгубя за месец или два из етажите на сградата търсейки нужното ми. Застанах чинно на опашката, чакайки реда си. Бях сплескан между двама младежи от планетата Вируна. (Земните студенти на шега ги наричаха хипопотаври правейки аналогия между кентавър и хипопотам, защото приликата бе изключителна. Вируните изглеждаха като хуманоиден хибрид с могъщо хипопотамско тяло.) Така че едвам дишах, но въпреки всичко търпеливо издържах тридесет минутното чакане. Добрал се до рецепцията се обърнах към полиморфянката, но тя ме заговори първа. От мисловно-звуковия модулатор на бюрото се разнесе монотонен глас. (елементарната етика не им позволяваше да използват телепатичните си способности спрямо други видове)

-Добър ден. С какво мога ди Ви помогна?

-Здравейте госпожо Кааяпе.

Прочел табелката поставена на бюрото, се обърнах към левитиращия пред мен мозък, под който потрепваха букет чувствителни пипала. Полиморфяните бяха една изключителна раса. Първите, които Земяните откриха в началото на Междупланетните войни. И те веднага ни се предадоха. Древен вид, отдал се единствено на Мъдростта, не познаваха стремежи за притежание и доминиране. Еволюцията постепенно ги бе трансформирала в левитиращи мозъци с тридесет гъвкави пипала, по които имаха разположени множество сензори. Контактуваха по между си с телепатия и се размножаваха чрез просто деление според нуждите на Семейството. Основната единица на тяхното общество. Едно Семейство можеше да наброява десетина индивида или няколко десетки хиляди, според естеството на изучавания от тях обект. Когато установихме постоянни дружески отношения, в диалога ни официално бе прието обръщението „госпожо“ към всеки от тях поради естеството на размножаването им. Те нямаха нищо против. Разбира се, техния вид за работа в библиотеката бе просто перфектния вариант.

-Търся тестове на МЕНСА.

Кааяпе замълча за миг свързвайки се с някой от стотиците членове на семейството си из етажите на библиотеката.

-Клас бфффс, кшшш, тннн…

Замълчах за кратко, докато успея да осмисля, че това изглежда е било въпрос. Разбрах го единствено по специфичното движение на пипалата, с които понякога полиморфяните участваха в разговора си с по-недоразвитите цивилизации. Нали имах студенти от всякакви раси по време на лекциите си, та бях усвоил доста техни реакции. Мисловно-звуковия модулатор не бе успял да преведе цялото съдържание. А не възпроизвеждаше и интонации.

Забавянето ми обаче изнерви вируна чакащ зад мен и той случайно ме настъпи. С усилие успях да издърпам сплескания си крак изпод тежкото му копито. За да не задържам повече губещата търпение опашка, бързо потвърдих на рецепционистката, че това е моят избор. Зад гърба си дочух няколко подмятания, че съм бавен. (олигофрен, имбесил). Направих се, че не съм чул.

-Да моля. Госпожо.

Стори ми се, че полиморфянката ме погледна странно с пипалата си. Само модулатора безизразно произнесе.

-Благодарим ви, че ползвате услугите на Библиотеката. Изчакайте встрани при гише 216 за вашата пратка. Приятен ден.

Поблагодарих още веднъж и се отправих към указаното гише. Разбира се и там трябваше да се почака. Дойде и моят ред, и един лунянин ми достави търсената книга. Дожаля ми за него. Луната бе отдавна заселена от земни жители. Първоначално бяха само екипи от учени. Постепенно към тях се прибави градчето на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!