Skip to content

Без забранени теми- сборник

позволявайки на Добри да доближи Дървото на Живота. Той направи няколко крачки и положи ръце върху кората на гигантския корен впит в земната твърд. Почувства под дланите си познатата топлина на Бай Терек. Едновременно с това, отдолу изпод земята сякаш някаква нечиста сила опита да го придърпа към себе си. Дебелите жили по корена запулсираха като човешка плът.

Добри вдигна глава и заоглежда пътищата изрязани в кората на Дървото. Избрал един маршрут, подскочи и залавяйки се за издатините се притегли нагоре. Вклинен стабилно в чудовищната кора започна методично да се изкачва нагоре.

Господаря на Бурите кимна доволен от избора, който Добри бе направил. До него Туран с тревога наблюдаваше уверените, ритмични движения на мъжа катерещ се нагоре. Без да съзнава бе стиснала малките си ръце в юмруци. Все едно го подкрепя. Сгуши се в прегръдката на Буран. Целуна я нежно по челото.

-Не се тревожи, той знае какво прави!                  (…продължение…)

Надеждата умира последна

 

Нечовешка болка го запокити обратно в реалността. Новата? Колко пъти трябва да изтърпи този ужас? Всъщност, нещото което върна съзнанието му беше не болката, а укротяването и до поносими нива на възприятие. Защото, за да преминеш през Ритуала, трябва да прекрачиш границата на Болката.

Слепоочията му пулсираха там където жреците бяха притиснали огнените стършели.- Издути вени и избила ситна пот по лицето, което постепенно започваше да връща цвета си.

Следващото нещо беше да размърда тялото си. Всеки път първото движение е съпроводено със страх. Да не би силата задържаща клетките в този прекрасен ансамбъл да не издържи и просто да се разпадне. Ада, през който минаваше отново и отново включваше усещането за разкъсване на физическата същност на най-малки възможни късчета. И изгарянето им…

Отпусна челюсти и изплю втъкнатото между тях парче дърво. Сега си спомни, че и зъбите го болят. Очите- също. Пред тях заиграха пъстри петна. Слуха започна да се връща, но засега долавяше единствено какафония от неразбираеми звуци. Може би мозъка все още не извършваше висша дейност. „Глупости! Мисля- следователно съществувам!“

Защото той е Родения в шестия час, на шестия ден, на шестия месец и носи Белега на Принца на Мрака.

Той е единствения, който може да мине през ритуала, запазвайки Спомена. Той е избрания от дванадесетте Пазители на Времето. Ключа и Портала…

Повдигна ръка пред лицето си. Очите се фокусираха. Раздвижи пръсти, разглеждайки ги с любопитство. Пое си с наслада глътка въздух без усещане за болка. Спомените за минали идентичности, преживени събития и най-важното Мисията, се върнаха един по един. Всеки следващ добавяше щрих в картината. Последни щяха да се събудят в съзнанието Висшата Истина и Мирогледа. От тях се страхуваше повече от колкото от болката. Да носи тежестта им бе непосилно бреме. Неумолимо се доближаваха до финалната Присъда. По такъв начин чувстваше оформящия се избор. За сега издържаше…

Ключа, Портала, Пазителя на Времето, човека-бог, древния разум въплътен в човешко тяло седна и спусна нозе от олтара към студения, каменен под. Другите единадесет Пазители, събрали се в кръг около него, висяха във въздуха като призраци бледа светлина. Излъчването и осветяваше тавана, стените на пещерата и обредния олтар. Човекоподобните форми на Пазителите се свиха, превръщайки се в кълба светеща енергия. Те бяха изпълнили своята част от задачата, подхранвайки силите му в ритуала на Прехода.

На метри пред него, изсечения в скалата тунел водещ към външния свят. Където се води борбата между Доброто и Злото.

Някога, преди много години, една изключителна раса достигнала до върховното прозрение. Те разбрали как е сътворена вселената и защо. Какъв е смисъла на живота. Веднъж видели цялата картина, те се преклонили пред мъдростта на Бог. Морала и етиката им били такива, че от момента, в

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!