Skip to content

Без забранени теми- сборник

Слънцето после ще ни свети… Гореща вода да има постоянно. Кърпите донесохте ли? Дишай миличка, дишай дълбоко…

След половин час Джедая излезе в коридора.

-Момче е! Иван ще се казва. Родилката е добре. Трябва да си почива. Да остане само сестра и. Другите си вървете.

После се обърна към Кина.

-Аз свърших моята работа. Сега си тръгвам, но ако нещо не е наред с майката или малкия, веднага да ме повикат. Занеси и да пийне глътка червено вино и бульона дето ти казах да направиш. Хайде, от мен толкоз.

Понечи да тръгне, но бащата я пресрещна да благодари. Тя отвъртя на Щерьо такъв шамар, че той се намери на земята, гледайки в недоумение. Беше пийнал доста и сега заприлича на мокра кокошка. Замаян, мигаше на парцали.

-Ти, глупако да си седиш у дома и да се грижиш за жената и детето си! Всичко виждам и зная! Само да си залитнал на нейде- Света тесен ще ти се стори! Разбра ли ме?

Добрин се връщаше към селото. Трябваше да донесе още въжета. От десетимата мъже, той единствен бе способен да го направи достатъчно бързо. Инак половината работа щеше да остане за следващия ден. А тя беше спешна. Всяко забавяне носеше риск от сериозна злополука. Макар, че бяха успели да измъкнат момчето от пропастта, някой случаен пътник можеше да пострада.

Въпреки опасната пропаст овчарите често водеха стадата горе на сокака. Мястото бе естествено оформено като изолирана поляна сгушена между отвесните стени на скалите. Редки билки, ручейна вода и малка хижа. Дори и в най-горещите летни дни там растеше сочна трева, имаше прясна вода и място за обедна почивка. Веднъж научили пътя, животните го следваха верни на навика. Малкия Митко- Пеьовия, опитал да завърне стадото. Едно агне му се изплъзнало. То скачало по ръба на урвата и надвисналата скала над Дяволския проход. В опита си да го прибере при другите животни Митко го последвал. После всичко се случило с главоломна скорост. Камъни и почва започнали да се свличат под краката му. Понесли го надолу в пропастта.

Момчето останало невредимо като по чудо. Няколко израсли от стръмните стени на пропастта дървета и храсти задържали част от свличащата се маса. И Димитър.

Малкия намерил защита под една скала и там бе изчакал пристигането на помощта. Тя не закъсняла благодарение на вярното му куче, което се върнало в селото и не се успокоило докато хората не го последвали до мястото на злополуката.

Извадиха момчето, което се размина с уплаха и няколко драскотини. Обаче зацепилите се за момента почва и камъни представляваха сериозна опасност за всеки преминаващ през прохода. Не се знаеше, в кой момент ще се сринат долу.

Мъжете се бяха отказали от първата идея сами да предизвикат свличането, защото установиха, че голям къс скала едва се крепи. Ако и той се сринеше, рискуваха да предизвика каменна лавина, която може да затрупа прохода. Затова решиха да изтеглят скалата горе с волски впряг, а останалата част да срутят. После щяха да разчистят долу. Но, за да привържат камъка им трябваха още въжета. Затова Добри се върна в селото бегом. Четиридесет и три години не му тежаха. Още нямаше мъж в селото, който да може да се мери с него в каквото и да било.

Добри прекрачи въжето. Изтегли го покрай десния си крак и го прекара пред гърдите си, за да спусне през лявото рамо зад гърба, до под дясната мишница. Хванал тази му част с изпъната назад дясна ръка, а с лявата отпред, се отпусна рязко, за да прецени здравината му. Остана доволен от опита. После отпускайки постепенно от въжето,  се заспуска заднешком надолу към скалата, която трябваше да се привърже. Достигна до мястото и се захвана за работа. Действията му бяха уверени, но не забравяше да внимава. Скоро всяко спуснато въже бе обхванало каменния къс в прегръдката си. Скалата се оказа в нещо като мрежа. Вече нямаше риск да се срине в пропастта.

Добри понечи да се отпусне за момент, доволен от свършеното. В този момент скалата трепна и с

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!