Skip to content

Без забранени теми- сборник

любопитство пристъпи към водопада. Знаеше, че под него се е оформил малък вир. Сега видя, че в него се къпят три момичета. От далеч му се сториха като три сестри. Слънцето не стигаше до тях, но красотата им буквално озаряваше мястото. В едната, Добри разпозна Дена. Тя сякаш почувствала погледа му се обърна и го видя. Усмихна се и му махна с ръка. После каза нещо на другите момичета. Двете се засмяха и се обърнаха да го разгледат.

-Какво чакаш? Страхуваш ли се? Ела при нас!

Подвикна му едната. Вълнистата, руса коса падаше върху гърдите, но не успяваше да скрие набъбналите им розови зърна. Докато двете самодиви се закачаха и пръскаха с вода, Дена излезе от вира. Движеше се мудно, лениво. Добри виждаше как от тялото и се стича водата. Как тя тръсва косата си и с две ръце я изстисква, докато крачи към него. Ханша и се полюшва при всяка стъпка…

Дена се спря току пред него. Толкова близо, че почувства дъха и върху устните си. Тогава си спомни вкуса на целувката и.

-Ела Добри! Искам да те запозная с Магда и Смита. Те са по-малките ми сестри…

Дена го хвана за ръката и го поведе към къпещите се самодиви. Близостта на тялото пред него го караше да забрави жената, която го чака у дома. Аромата на люляк и билки го обгръщаше и омайваше. Дена спря за миг. Добри пристъпи по инерция. И се блъсна в нея. Тя извърна глава през рамо и му се усмихна. Добри потъна в големите и топли като на кошута очи. Всичко останало изгуби смисъла си…

Времето бе спряло, но самодивите не. Докато не взеха и последната капка мъжка сила от Добри…

Джедая излезе на двора. От около час едно лошо предчувствие за беда, присвиваше стомаха и. Черни, буреносни облаци бяха започнали да се трупат над селото.

Тогава видя големите си братя. Понечи да се затича към тях, за да ги посрещне. Атанас, най-възрастния от тримата, пръв я пресрещна. Един подир друг я прегърнаха крепко, но нежно. Атанас наруши тишината:

-Здравей сестричке! Как само си се разхубавила! Добре ли се грижи Добри за теб? Не ти ли липсваше табора?

-Добре съм. Свиква се. Радвам се да ви видя! Да влезем у дома!…

Атанас направя жест.

-Не може сестро, дошли сме с тебе да си тръгнем! Тая зима баба ни напусна…

Нож сряза сърцето и. Освен това знаеше какво повелява традицията. Клана трябваше да има джедия…

-Не мога вече! Пристала съм му! Идете си!…

Една гугутка долетя и кацна в клоните на близката топола. Джедая я видя и ново предчувствие стегна сърцето и. Бедата никога не идва сама…

Атанас протегна ръка към нея, но Джедая отстъпи назад. Тогава той направи знак. Тримата братя тръгнаха към сестра си. Лицето и отведнъж стана гневно и почерня. Първата гръмотевица изтрещя в далечината. Порив на вятъра разлюля тополата, но гугутката сякаш напук- не отлиташе. Джедая разпери ръце.

-Ех, вие!… Ей, на!- Разкъсвам сърцето си!

Сякаш три точици светлина се отделиха от гърдите и. Докоснаха всеки от братята и потънаха в техните гърди. В същия миг, те се превърнаха в едри, сиви вълци. Стъписано се спряха и задушиха във въздуха. С всяка изминала секунда дивата им същност вземаше превес над бързо разсейващите се спомени за човешката им страна. Някъде в далечината се разнесе призивен вой на женска вълчица. Следващата гръмотевица го заглуши. Трите вълка се изнизаха от двора последвали зова на природата…

Много бързо и почти без предизвестие, в небето се натрупаха облаци. Отнякъде излезе вятър и поде булото на едната самодива. Бе го оставила на камъните до потока. Сега то литна сякаш изпълнено с живот. Магда протегна ръце след него, все едно ще успее да си го върне. Вятъра го издигна на високо…

От това Магда се натъжи много и посърна като пресечено от слана цвете. Добри викна през рамо „Не бой се- ще ти го върна!“ и хукна след булото. Вятъра реши да си направи шега с човека и поде булото. То се издигна успоредно с вертикалните скали. Заприличало на хвърчило или незнайна птица.

Самодивите можеха

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!