Skip to content

Без забранени теми- сборник

който погуби родителите му. Неда го отгледа заедно с двамата си сина. Младен и Въльо. Идната седмица Добри навършваше двадесет и девет, а още не беше си харесал момиче.

-Не ме мисли майчице! На сила хубост не става!  Но, за да не се тревожиш повече, ще ти кажа- Намислил съм нещо. Скоро. Много скоро…

„Ех.“ Въздъхна застаряващата жена. Той бе останал последен, макар и най-голям от тримата…

Добрин вървеше с лека стъпка през гората. Уж тръгна за по-напряко, а как се замота из тези гъсталаци… Нищо, ей сега ще излезе на пътя отново!…

Тогава дочу шумотевица. И пресекливо пръхтене. В ляво от него. Може би на десетина метра. Прескочи храстите.

Изведнъж се озова в друг свят. Отпреде му- омайна полянка. Като от приказките за горските феи. В дъното и растеше огромен дъб. Колко ли столетия бе видял? До него ромолеше извор. Една грозна яма на метри от дървото разваляше картината. Като да е била скрита с начупени клони и нахвърляни върху тях листа. Сега нещо бе паднало вътре и напразно опитваше да излезе.

Добрин приближи внимателно ръба и надникна вътре. Едър, сур елен с разклонени рога, оплели се в коренищата притихна в ямата. Следите от разровената пръст и калта по муцуната и рогата му, показваха напразните му опити да се измъкне. Беше прекрасно животно.

Добрин му заговори тихо, успокоително. Животното сякаш разбра. Младия мъж се спусна по коренищата в ямата. Почувства хлад „дърпащ“ от стените.

Бавно, за да не плаши повече елена, протегна ръка към него. Остави го за един дълъг миг да подуши дланта. Почувства студения, мокър нос в ръката си. Отново заговори тихо. Дали го разбра някак си или прие съдбата си, но елена замря кротко, оставяйки се на милостта на човека. Добрин разкъса коренищата оплели рогата. Елена не мръдваше. Сега дойде трудното. Почеса плешката все едно казваше „Потърпи още малко“ и приклекна под елена. Подхвана го и го вдигна на раменете си. После запъна крак в глинестата почва и напрегна мишци изтегляйки двамата по коренищата нагоре…

Излязъл от ямата, видя че животното е наранено. Ако крака е счупен- нямаше да го бъде… Добре, че беше само изкълчена става. Намести я. Елена простена, но не мръдна. Все едно разбираше, че всичко, което човека прави е добро за него.

Стрелата в напънатата тетива, която до преди малко следеше Добрин неотлъчно, се сведе надолу. Той сякаш почувствал невидимото движение, се извърна. Там в сянката, на границата на постоянния мрак на гората и скриващите се последни слънчеви лъчи една девойка облечена в дълга бяла риза го наблюдаваше.

Добрин погали елена, помагайки му да стъпи на наранения крак. После махна на момичето и тръгна към нея. Не я позна. Не беше от село. Какво диреше в гората по мръкване?

С всяка следваща крачка младия мъж пропадаше в магията на самодивата. Топлите и като на кошута очи го ласкаеха. Омайваше се от аромата разнасящ се от русата и коса. Миризма на люляк и планински билки.

Усмихна му се. Краката на Добрин се подкосиха. Като в полусън видя, че момичето е босо. Сигурно и бе студено. Понечи да я загърне с горната си дреха, но тя като привидение се отдръпна. Той се примири с недостижимата и красота. Протегна ръка.

-Добрин ми викат. Не бой се. Ако си се загубила, ще ти помогна…

-Аз съм Дена. Добро сърце имаш… Благодаря ти, че помогна на Сабазий.

Кимна към елена.

-Имаш скрита сила Добрине. Не говоря за мишците. Никога до сега не съм срещала друг като теб. А съм видяла много… За добрини я ползвай! От сега ти се вричам като посестрима! Ако някога си в нужда- можеш да разчиташ на мен!

Добрин гледаше осемнайсет годишното момиче и някак разбираше, че не говори празни приказки. Някаква мъдрост и сила струяха от нея. Като да е на сто, дори  хиляда години…

Добрин вървеше като на сън, а на бузата му още гореше целувката на самодивата. Селото се виждаше в ниското пред него. Светещите прозорчета на къщите насочваха.

Тогава пред него изникна

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!