Skip to content

Без забранени теми- сборник

мъж. Като канара. Започна да се задъхва. Колко изкопа, а пустото имане, дето го бе подлъгало да излезе от топлото легло поделено с любимата, все не се показваше!

Разкърши силния си гръб и подръпна въжето, та брат му да разбере, че има нова кофа пръст за изтегляне. Притисна се в стената. Обаче кофата остана на място. Вместо това, от горе се дочу громолене. После камъка го блъсна в гърба трошейки кости. Последното нещо, което видя с лице извърнато нагоре, полузарито в калта, беше един силует държащ скала над главата си…

Неизказани обвинения легнаха на гърба на Златомир.

-Отишли да дирят „прокълнато имане“ и срутил се кладенец затрил брат му…

Всички в село знаеха, че Златко задиря Яна. Колко удобно… Където и да отидеше чувстваше хлад. Нещастията се струпаха като лавина. Роднини и приятели се отдръпнаха от него. Вуйчо Кънчо се бе споминал на връх Нова година. Майка му разбра за загубата на сина си. Сърцето и не издържа и последва брат си на едно по-добро място. Бащата се пропи. Всеки път, когато видеше Златко започваше да псува като луд! Не стига това, но се появи и таласъма!…

Нощем тихичко стенеше. Следваше Злати по сенките. Правеше поразии след него. Той започна да спи на запалена свещ и често се събуждаше с писък, облян в студена пот. Невиждащия му поглед дълго се взираше в ъглите. Там, където светлината от свещта не успява да прокуди мрака… Накрая се реши. Ще подири помощ при Джедая! Вече не издържаше…

-Виждам! Душата ти е черна! (пръста и се закова в гърдите му)… Но трижди да съм прокълната, ако не ти помогна!… Ще направиш тъй!…

(Добри въздъхна и пое бремето на гърба си…) Занарежда Джедая. Златомир слушаше, запомняйки всяка дума. Накрая тя свърши. Погледа и го пронизва. Разкривайки цялата му низост. Без думи… Златомир промълви.

-Колко ти дължа?

-Ти ли?… Когато имам нужда, аз ще те потърся!…

Златомир преглътна една буца, почувствал, че току що е направил най-лошата сделка в живота си!…

Нареди софрата и седна на нея. Беше съвсем сам. Или не… Наля си чаша руйно вино. Вдигна наздравица. Златомир избъбри едно увъртяно пожелание за бъдещо благоденствие на младоженците. Правеше се, че не вижда как мрака от ъгъла, се прокрадва и присяда на трапезата до него. Иначе щеше да полудее.

Мина някое време и покашляйки се, промърмори под нос, че тръгва за сватбата. Нарочно остави вратата зад себе си открехната… Сянката се провлачи подире му. За негова зла участ, от двора излезе и малкото коте-съботниче дето Джедая му бе дала…

Златомир бързаше към схлупената хижа в край гората. Луната осветяваше пътя му, но това не помагаше. Ето я и хижата! Дърварите я ползваха три месеца в годината. Сега беше пуста…

Влезе вътре, оставил входната врата отворена. Подреди отново маса. Бъклица вино, самун хляб, сирене. Огледа се и ей тъй между другото каза: „Я, гостите ги няма още? Ще ида да ги потърся.“ Ускори крачка към вратата, едва сдържайки се да не хукне. В последния момент хвърли в стаята кълбо оплетена прежда и затисна вратата отвън!… Отвътре се дочу първом хленч, после някакво мърморене…

Златомир остави таласъма затворен в хижата…

Когато се прибра у дома, в двора го чакаше кучето… Черен дявол!… От някъде девойка запя тъжна песен. Пригласяше и кавал…

Овцете блеяха подплашени от нещо. Влезе в дама при тях и гледката го довърши. Любимата Яна, се поклащаше обесена на гредата. Предния ден и бе предложил. Година след смъртта на брат си… Като на сън взе дебело въже и го прехвърли през гредата…

 

Коледарите се стреснаха от изскочилото от двора куче, което хукна и се изгуби във виелицата. От някъде се обади кукумявка. Смееше ли се, плачеше ли- никой не знаеше…

Дена и джедията

 

-Добрине, време ти е да се задомиш вече. Не можеш ли избра девойка на сърце си?

Леля му Неда го гледаше с плаха надежда. Останал рано сираче, бе единствената му роднина. След онзи пожар,

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!