Skip to content

Без забранени теми- сборник

планинар и изследовател. Когато изкачи Еверест, за него писаха дори и вестниците. Някога баба Джедая го била изродила. Казват- закърмила го със самодивско мляко…  Той изчезна за три дни. Върна се мръсен и окъсан. В окаяно състояние.

Изкачил най-високия връх и я открил. На почти три хиляди метра надморска височина. Как старицата се е добрала до там е необяснимо… Намерил баба Джедая на малка площадка, седнала на плосък камък . Със скръстени в скута си ръце. Отвесна пропаст се губела в босите и нозе. Тя все едно гледала ширналата се пред нея красота на непокоримата природа… Заобикалящия я сняг бил покрит с множество следи от вълци. Никой от тях не бил докоснал тялото и. С напредването си, вече втора нощ чичо Ваньо ги бил слушал как плачат, но не очаквал да ги срещне очи в очи. Тогава като от нищото се появили. Един, два, три големи сиви вълка. И го погнали!

Не го оставили да си поеме дъх докато не се спуснал обратно до селото… И после изчезнали така както се били появили…

Въпреки, че църквата не ги бе съединила, погребаха дядо Добри и баба Джедая заедно…

Днес селото изглежда някак по-пусто и по-малко. Макар, че живота продължава да тече. Близнаците на Асеновци кресливо растат. По цял ден ги слушаме. Дядо Стамен все така е сърдит на дядо Добри, но редовно носи по китка цветя на гроба и го почиства от бурени. Тази година отивам да уча в града, но зад себе си оставям свят, в който вярвам ще се върна един ден. Свят на приказки. Изпълнен с вещици и вещери. Вие ако искате- не вярвайте.

Петьо.

Таласъм

 

За последните седем дни, лицето му загуби всичкия си цвят. Стана землисто- като на мъртвец. С тъмни кръгове под очите. Бузите хлътнали, прорязани с вертикални бръчки. Небръснати. Дрехите- провиснаха на измършавялото тяло, като чужди.

Злати се качи на трикракото столче. С треперещи ръце надяна примката на шията си. Устните промълвиха.- „Прости ми.“

В момента, в който ритна столчето, през открехната врата на плевнята се показа онова черно куче. Очите му горяха като въглени. Погледа рипащия във въздуха човек, после излезе на двора и тъжно зави към луната…

Година по-рано:

Тримата са около предпразничната трапеза. На нея, по стар български обичай има седем постни гозби. Злати, със зле прикрита завист, поглежда към Яна. Бъдещата съпруга на брат му. Стройна. С тънка снага. Румени бузи и красиви черти. Сини като езера очи. С дълга, черна коса и силни крайници. Пълни гърди. Винаги я бе харесвал. Обаче както обикновено ставаше, Стамен вземаше най-хубавото, а за по-малкия брат- каквото остане. Току що му бяха казали.

При това, той също я бе ухажвал. „А онзи път на събора, тя дори му се усмихна!“

В главата на Златомир започна да се оформя пъклен план… „И какво само време са избрали!“ Преди няколко дни, родителите на двамата отидоха в съседното село. Зла новина за влошаване болестта на вуйчо Кънчо. Нямаше как- Наложи се да оставят братята у дома с животните, а Мария и Тодор отидоха да се грижат за стария вдовец. Бил паднал на легло, не можеше да се движи. Инак биха го взели у дома. Щеше да е чудо ако преживее зимата…

Стамен се размърда и каза.

-Вдруги ден, ще направим годеж. Веднага след Коледа.

-Нека изчакаме да мине Поганото бе, Стамене…

Опита се да опонира Яна. Той само се засмя.

-Светата Богородица няма да има против такова благо дело! Душице моя! Не бой се! От сега ти се вричам! Нищо лошо не ще позволя никога да ти се случи!…

Когато Стамен кажеше нещо- ставаше. Така и направиха. Сгодиха се! Въпреки мърморенето на майката на Яна за „Мръсните дни“ и липсата на родителите му. Буйната му кръв не можа да изчака! На двадесет и шести. У дома и.

На двадесет и осми привечер, Златомир извика брат си навън, да поговорят за нещо тайно. Половин час по-късно двамата тръгнаха на някъде…

Стамен едва успя да се извърне в тясното „гърло“ на пресъхналия кладенец. Беше голям

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!