Skip to content

Без забранени теми- сборник

сметка, че от известно време изучава звездния атлас, нарекла го за себе си ‘‘душата ‘‘ на създанието.

Баща и беше заложил любовта към астрономията когато за десетият и рожден ден подари на Мариане малък телескоп. Тогава за пръв път разказа на дъщеря си някои от митовете родени от човешкото въображение. Първия беше този за нейната зодия. За кентавъра Хирон- мъдрият. Учителя на героите. На смелите и на знаещите.- Херкулес, Язон, Орфей, Ескулап… Хирон им пеел за изначалният, вечен и безграничен Хаос, за Извора на Живота…

Неусетно погледа и се беше придвижил върху Хидра. Познатите и съзвездия нямаха никакъв логичен аналог нито като разположение, нито като отстояния и пропорции в тялото на създанието спрямо тези, които познаваше. Продължи разглеждането на непознатото небе докато очите на хората и създанието се срещнаха. Това трая само миг. Докато двамата го бяха разглеждали в захлас, То също ги беше изучавало. В момента, в който погледите им се срещнаха хората сведоха очи, но беше късно. Жестоката светлина на най-ярките звезди, които можеха да съществуват, прогори ретините на очите им. Черни и кървави кръгове се завъртяха пред тях. Двамата паднаха на колене. В главите им прогърмя равномерен глас лишен от емоции. С мощта на Ерихонска тръба. Човеците се проснаха по очи. Притиснаха се инстинктивно към пода разперили ръце и крака. Забравили болката в изгорените очи. Забравили дори съществуването на другият до себе си. Последното нещо, което си спомняха беше смътният образ на жестока Черна дупка някъде над очите и скрита зад челото на съществото. Клетките в телата им буквално вибрираха на крачка от разпад. То заговори.

-Аз съм Пазача на Времето! Всичко, което ще ви кажа няма да има никакво значение за вас, тъй като вашият път и тази времева ос ще свършат съвсем скоро. Приемете го просто за малко отклонение от задълженията Ми. (нямаше право да им каже, че Всъщност това е част от задължението Му)

-Да си Пазач на Времето е… доста самотно… На интервали от около хиляда години (за вас период от време, за Мен преиграване на почти един и същ сценарий) срещам за кратко по някой индивид от вида ви. И всеки път Ме разочаровате, защото когато преровя Хрониката на изминалото Време установявам, че целта още не е изпълнена и Аз трябва да продължа самотното си бдение… Аз и вие сме продукт на една Сила. Висша Раса. БОГОРАВНИ… Аз съм изцяло изкуствена форма на живот. Създаден с една цел. Да пазя времеви отрязък от дванадесет хиляди години. Прието от момента, в който ви създадоха на базата на местен вид примати с помощта на генетична манипулация. Не мога да ви пусна напред ако не сте изпълнили нужните условия… Ето, отново ми се налага да върна времето.

За да бъде расата ви допусната сред Галактическата общност трябва да бъдете достатъчно развити в емпатично отношение, а вашият вид постоянно се стреми към разрушения и войни! Да кажем, че вие и Аз сме пленени в кратък пространствено-времеви участък до изпълнение на нужните условия… После за Мен ще има покой, а за вас бъдеще сред космическата Общност наброяваща десетки хиляди раси… Ах да Сфинкса… Той е просто една от многото ми форми. Последния път когато контактувах с някой от вашият вид беше по времето на фараоните. Малко след като ме събудихте вече бях обновил информацията си за изминалото време и всичко, до което земната цивилизация е достигнала. За това възприех друг образ отговарящ според съвремието ви на Целите Ми. Запомнете: Добрината ще спаси Света!…

И после Настоящето изчезна.

Мери-Ан Уайт се събуди с тежко главоболие и странно чувство, което не можеше да формулира. След като приготви ритуалната си чаша кафе, седна на верандата пред дома си. Настроението и се пооправи. Във вестника на масата заглавието грабващо вниманието беше за неуспешен атентат срещу президента Кенеди… Аромата на цъфналите цветя беше прекрасен! Птички пърхаха сред

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!