Skip to content

Без забранени теми- сборник

отправна точка беше този под телата им. Като диригент пред оркестър. Ако някой наноинженер успееше да обхване взаимодействието на всяка молекула от този чудовищен механизъм щеше да открие цяла вселена. Там където блоковете се докоснеха мигновено се създаваха милиарди невронни връзки. Такова комплексно съвършенство можеше да бъде създадено само от Бог. Или да бъде Самият Той! … В един момент двамата установиха, че движението е замряло и единственият звук, който чуват е блъсъка на сърдечния им пулс в слепоочията. За тях обаче чудесата едва сега започваха:

Незнайно как се намериха в средата на безкрайна пустиня. Слънцето жареше безмилостно. Докъдето стигаше погледа се простираха единствено безжизнени, пясъчни вълни. Тук-там полузаровена сред пясъка скала. Без намек за живинка или растение. В небето- ни облак, ни птица. Единственото движение беше на  безмилостната мараня изтръгваща с нажежените си нокти влагата от телата им. От никъде, една вихрушка на метри пред тях започна да кръжи натрупвайки пясъчен куп. Наложи се да отстъпят. Буквално за минута купа доби размерите на двуетажна сграда. Закриха лицата си защото пясъчният конгломерат се разтръска като гигантско куче засипвайки ги с остър, жилещ пясък. Измъкнал се изпод пясъка, над тях се извиси безумен звяр. Сфинкс. Той замръзна за около минута все едно се допитваше до невидим съветник… И цялата реалност отново се срина!

Сега бяха в средата на някаква командна зала. Само дето тя не беше предвидена за хора. Всичко беше разтеглено и увеличено многократно. Почувстваха се като джуджета. Въпреки моменталния преход от простора сред пустинята, тук фиксираните размери и разстояния сякаш усилиха ефекта на собственото им смаляване. Стените бяха на около петдесет метра отдалечени от тях, а тавана на повече от пет. Огромното помещение беше равномерно осветено от невидими източници без конкретна локализация. Всичко в него беше бяло. Пултовете, странните съоръжения извисяващи се почти до тавана. Пода, направен от някаква леко податлива при стъпване материя. Все едно те предупреждава да внимаваш преди да направиш следващата крачка. Ръката на Мариане потърси тази на Игор. Той я стисна в отговор. Светлината започна да помръква. Това ставаше все по-бързо. Все едно нещо я изсмуква. Едновременно с това пред тях започна да се натрупва някаква енергия. Остана усещането за оттегляне на стените на помещението и фокус върху ново-образуващият се пред тях феномен. Постепенно доби хуманоидна форма. С височина четири метра. Изглеждаше като направено от полупрозирна, лилава мъгла, по която пробягваха електрически изпразвания. Всъщност такава беше само повърхността му.

Поради шока предизвикан от нереалността на случващото се с тях, двамата бяха изпаднали в нещо като транс, емоционално вцепенение. Все едно странични наблюдатели. Разглеждаха ситуацията абсолютно обективно и безпристрастно. Чувстваха се като да са извън времето и пространството. Игор и Мариане изучаваха опипвайки с поглед сантиметър по сантиметър съществото. Енергията беше завършила трансформацията си и вече нямаше съмнение, че пред тях стои създание. Макар и несравнимо с нищо земно поради странната си природа. Един тънък слой енергийна мъгла изграждаше повърхностната му обвивка оформена като фигурата на атлетичен мъж. Под нея обаче беше плашещата пустота на космоса! Когато погледа се концентрираше под лилавата мъгла, човек биваше поразен от студа и пустотата на космическият вакуум. Усещаше мачкащото безразличие на чудовищните размери и разстояния невъзможно свити в няколко кубични метра пред тях. Вътре проблясваха красиви, студени и недостижими множество звездни купове. Мариане плъзгаше постепенно поглед нагоре по звездите блестящи в тялото, когато разпозна съзвездието на собствената си зодия. Сложната му конфигурация не лъжеше. Стрелец. В един момент си даде

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!