Skip to content

Без забранени теми- сборник

си.

-Аз, аз… Започна да пелтечи Величков. –Съжалявам господин Михотраниджомаски…

– И престанете с това ваше ‘‘господин ‘‘! Аз съм госпожица!!!…

Меденият им месец се бе превърнал в междупланетен политически скандал. Кошмар за младите влюбени. Оказа се, че бяха обидили един от най-големите поети на тумбилянското съвремие. Неговият жест на вдъхновение бил като рецитал под прозореца на любима, съпроводен с лека нощна музика. Във фаза на Кумч тумбиляните се превръщали в могъщи емпати и почувствал любовта на двойката, Кон Май Кин я възпял в трима избила директно върху тялото му (последният стих бил на едно специфично място), която те не оценили… Двамата не само, че не разбрали жеста, но и обидили поета на обществено място!

След седмица на преговори от страна на Земното посолство, множество извинения и дълго търкане на скамейките пред чиновнически канцеларии, накрая положението беше замазано и двамата освободени от отговорност. При условие, че напуснат планетата незабавно и никога повече не стъпят на Тумба…

Сега седяха в малък бар на космопорта с всичкият си багаж, в очакване да обявят пристигането на техният звездолет и номера на полета… Никога нямаше да видят на живо висящите градини на Кломирапида, нито красотата на девствените тропсови джунгли. Едно изстъпление на цветове и живи форми съжителстващи в мирна симбиоза. И другата крайност. Тъмната страна.

Иван погледна през илюминатора. През петната на разкъсаните облаци се виждаше наранената плът на Тумба. Тъмната страна на планетата беше увенчана с един централен мега кратер и стотици други много по-малки… Той знаеше. В процеса на формиране, когато повърхността и все още не била напълно изстинала, огромен астероид се врязал в планетата. Шоковата вълна от удара създала обхождащият пояс на планинския масив делящ светлата от тъмната страна. Застинала, превръщайки се в чутовни планини. Астероида не се пръснал при удара, а бил погълнат в магмата на планетата увеличавайки размера на желязното и сърце. Притегателната му сила увличаше навлизащите в атмосферата космически обекти, които или изгаряха, или се разбиваха на тъмната страна на Тумба. По този начин защитаваше живота на лицевата и страна, както Луната предпазваше родната Земя поемайки повечето удари върху себе си.

Колкото и да изглеждаше невъзможно, Великият Йог бе успял да създаде живот дори тук. Странен и уродлив, но живот. Казват в гърлото на централния кратер живеят някакви създания изцяло от тъмна енергия… А на слънчевата страна, отново някъде там долу, сред девствените тропсови джунгли където коксите подскачаха от храст на храст, Великият Йог отглеждаше малките сферички с размер на портокал посаждайки във течността на всяка от тях по едно семенце мидиклорин. Когато узрееха, сгромба в тях щеше да е най-съвършеният наркотик във Вселената…

Иван усети, че Христина го подръпва за ръкава. Сочеше му с поглед нещо в ъгъла на бара. На две маси недалеч една от друга, двама странници седяха пиейки с настървение сгромбовите си коктейли. Единият изглеждаше непоклатим въпреки размерите си. Малко зелено човече. Облечен в сива небрежна туника от груба материя. Ясният му поглед пронизваше опонента си. Другият имаше висока и суха фигура. Макар и горда, осанката му бе някак зловеща. Очите му бяха гневни и не се задържаха на едно място, а постоянно пробягваха по зеления странник. По раменете, някак пренебрежително през целият ръст на дребната му фигура, но избягвайки очите. Видимо се усещаше, че ще има скорошна развръзка във вид на пиянска кавга… В този момент до масата на високия доближи някакъв нехранимайко.

-Сет. Ти ли си Сет? Казаха ми, че мога да поръчам някои… необичайни услуги при теб?

-Името ми е Сит. Ела утре! Високият стана и излезе от бара, а част от мрака си тръгна с него.

-Хм… От Тъмната страна на Силата… Той е.

Промърмори зеленият когато другия

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!