Skip to content

Без забранени теми- сборник

  • (сгромбово опиянение) ли беше или във фаза на Кумч(Творческа възбуда, Ерато, ‘‘да ти дойде Музата ‘‘)?

Иван гледаше ‘‘ангелчето ‘‘ както ги беше кръстил един от първите земяни пристигнали на планетата Тумба. Явно е имал отлично чувство за хумор. Или по-скоро е бил пиян от Сгромб!

Съществото пърхаше с мънички крилца толкова усилено, че те се сливаха и превръщаха в мъгла зад гърба му. В действителност крилата нямаха никакво отношение към летателните му способности. Те бяха част от дихателният му апарат, някаква форма на хриле отвеждащи извън тялото част от газовете, които се създаваха в множеството стомаси на ангелчето. Макар атмосферата на Тумба да беше годна за дишане със своите 20% кислород, 69% азот и парникови газове, местните бяха развили уникална дихателна система. От вътре- навън. Множество симбиотни колонии микроорганизми живеещи в стомасите им, им даваха не само нужната за живот енергия, но и кислород за тъканите на техните тела. Подобно на плавателният мехур при земните риби, у ангелите съществуваше летателен мехур изпълващ се с хелий. Хелият се образуваше с помощта на студен синтез и можеше да бъде частично или напълно освобождаван от тялото. В последният случай съществото кацаше и започваше смешно поклащайки се да ходи по земята.

Тези ангели биха били Свещен Граал за изследванията на физиката, химията и биохимията, но разбира се моралът и етиката не позволяваха извършването на експерименти върху други живи същества особено разумни! (освен ако някой решеше да изследва бактериите в стомасите им, а тумбиляните се окажеха колатерални жертви) На Земята отдавна беше минало времето на жестоки опити извършвани върху лабораторни животни и себеподобни. А и след провала им в опита за декодиране формулата на Сгромб имаха обица на ухото.

С възможностите за летене и малките крилца на гърба, приликите между ангелите и тумбиляните приключваха. Постоянно изпусканите газове, умело насочващи посоката им на летене на принципа на тласкателната тяга, предизвикваха неописуем букет от смрад в диаметър от няколко метра около тях. За тумбилянина това беше без значение понеже поради спецификата на дихателната си система, природата не го бе дарила с нос. Всеки път при контактите си обаче земяните страдаха. Как само страдаха…

Иван се стресна от щракането на пръсти пред лицето си. Тумбилянина като умел хипнотизатор привличаше вниманието му със съвсем човешки жест. Понякога беше забавно (най-вече когато контактуващият с тях страдаше от тежка хрема), понякога дразнещо, колко добре бяха усвоили човешките езици и жестикулации, прилежните тумбилянски студенти дошли на разменни начала за три годишен обучителен период на Земята. Този бюрократ явно бе минал своята школовка…

На Тумба имаше две неща, само две неща, които привличаха земяните, но те бяха достатъчни! Едното беше Сгромба! А другото- уникалната природа. Иван си спомни историята за първият досег на земните хора с явлението Сгромб. Тази субстанция се бе оказала най-добрия космически хипер-наркотик! Без странични действия и пристрастяващ ефект. Поне не на физиологично ниво защото, който веднъж го беше опитал, винаги се връщаше за втори път. Немалко космически скитници завършиха по този начин своята кариера на приключенци. В баровете със Сгромб на Тумба. А в тях можеха да се срещнат представители на всякакви разумни раси…

Трима съдружници, солидни бизнесмени от Земята веднага отчели възможните печалби ако успеят да си устроят малко предприятие произвеждащо Сгромб.- Сър Редтръст, мосю Льо Виерж и уважаемият Исак Раби. Закупили безценният еликсир и с помощта на корейски хакер успели да се доберат до централния компютър на Изкуствения Интелект управляващ всички производства на Земята. (след кошмара на Третата Световна война със загуби от 280 милиона души, земните хора най-накрая прозряха, че е по-добре да работят

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!