Skip to content

Без забранени теми- сборник

на безчувственост. Тогава изпадаш в онова странно безвремие. Прехвърлил прага на обикновените физически възможности. Наврял главата на защитния механизъм в калта. Подчинил го на волята си! Онова чувство за самосъхранение, което автоматично ти поставя спирачките…

Вятъра блъскаше срещу него, а едрите капки дъжд сплесквайки се по лицето му образуваха балончета около носа и устата в ритъма на дишането му. Виждаше входа на кооперацията, в която живее. Двеста метра. Финалния спринт! Дишането стана късо, бързо- почти символично! Бяга се превръща в поредица от огромни скокове. Ръцете секат въздуха машинално проправяйки си път през него.

Влетя във входа, но не се спря, а пробяга до четвъртия етаж вземайки по пет стъпала наведнъж. Съседите бяха свикнали със странностите му. Никой не обърна внимание на военния инвалид. Общо взето за тях макар и плашеща, лудостта му беше един вид тиха. Не нагрубяваше хората. Дори странеше от тях. Само от време на време ей така, без причина хукваше и наказваше тялото си със свръхнатоварвания. Казват нещо му блокирало там горе- на втория етаж- по време на военна мисия. След нея го наградили с почетен медал за храброст, но той вече не бил същия. Бързо му издействали военна пенсия и социално жилище. След кратка церемония го освободили от длъжност. После се отпуснал по нанадолнището на живота…

Влезе в квартирата си, а от него се стичаха потоци вода. Постепенно започна да успокоява дишането си. Свали от себе си мокрите дрехи. Те пльоснаха на пода. Отиде до шкафа и потърси лекарството. Намери една полупразна бутилка. Напълни си чашата. Стоеше пред огледалото подпрял ръце на шкафчето. Разглеждаше с любопитство лицето си все едно го вижда за пръв път. Кожата посивяла от отдръпналата се от нея кръв постепенно връщаше цвета си. Бузите бяха хлътнали и прилепнали по костите на черепа. Все едно кожата му беше два номера по-малка от него.

Засмя се на хрумването. Космите по ръцете му бяха настръхнали от студа. Сега с всяка изминала секунда се затопляше и успокояваше. Приятната апатия на удовлетворителна умора размекваше тялото след притока на тласкащи го до преди минута хормони. Гърдите се повдигаха и спускаха един, два, три… дванадесет пъти в минута. Стомаха стегнат като на шестнадесет годишен юноша.

Вдигна чашата към огледалното си отражение в мълчалива наздравица. Обърна я на един дъх. Огнената течност се спусна по гърлото му. Внезапно някаква режеща болка в гърдите го прегъна на две. Опита да се задържи прав стиснал шкафчето с ръце, но те го предадоха. Мигновена обща слабост и замайване го надвиха. Тялото падна на пода все така превито от болката. Ситен тремор го разтърсваше. И той затихна. Последното, което вперените очи видяха беше някакъв паяк над мивката, който плетеше капана си…

 

Отново неуспех! Отново провал! Това започва да ни коства скъпо! Този експеримент е пълно фиаско. Колко години отне? Кой по ред беше този? Този поне достигна възраст от петдесет преди всичко да свърши…

В една лаборатория на няколкостотин метра под земната повърхност пет странно изглеждащи робота бяха застинали пред поредица от монитори. “Робот“ всъщност не беше правилно определение за създанията. Това бяха последните човеци останали на Земята. Всъщност единствено съзнанията на някога съществували хора. Не успяха да запазят нищо органично от същността си.

Последната война… С нея познатия до тогава свят изчезна. Сблъсъка започна на „неутрална“ територия. Поредица от локални войни в близкия изток. Последвани от подло разиграни сложни политически игри довели войната в сърцето на Европейския съюз. А после всичко се срина изведнъж с главоломна скорост. Хората бяха допуснали една съдбоносна грешка. Предоставили прекалено голяма власт и мощ в ръцете на един. Никога до тогава в човешката история един само подпис не бе способен да отключи подобна поредица от

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!