Skip to content

Без забранени теми- сборник

беззащитни враговете си стоварили на главите им ултиматното си оръжие!

Всъщност ЦЕРН с ускоряването на частиците открили път за създаване на Машина на Времето! Последвалите години не могат да се опишат! Множество намеси и дублети. Така наричали вторичните корекции. Често крайния резултат на хрононамесите им бил твърде неочакван, дори нежелан та се налагало да повтарят. Накрая времевата сфера се превърнала дотолкова в поредица от корекции, че истинския път бил напълно изгубен! Създали Хроноконтрол.  Но бедата била вече причинена. Дори в този си вид света бил приемлив за управляващата клика, отделила се постепенно като доминираща раса богоизбрани. Така, че те се опитвали да защитят на всяка цена статуквото…

Противобомбеното скривалище открито от Йори било последното гнездо на съпротива изпратено в бъдещето с тайната надежда да послужи за възстановяване на осевия корен време. Ти трябв…

Все едно невидима ръка сграбчи Йори и го издърпа от моя свят. Последвалия взрив ме хласна с такава сила, че изгубих съзнание. Не зная колко време съм се търкалял. По някое време отворих очи. Стана ми неприятно.

„Майкооо, какъв глупак!… Дидо, за убиване си! Каква химия си забъркал човече!“

Бях чувал за разни дроги, но за пръв път получавах халюцинации. При това явно съм припаднал. Дали е хипертоничен шок или нещо друго? Изправих се неуверено на крака и се спънах в нещо. Някакъв прът се търкаляше захвърлен на земята. Тръснах глава и разкърших мускули. Изглежда всичко е наред. Аха и коктейла все още действаше. Огледах се за последно, за да затвърдя убеждението си, че всичко е било сън. Никаква следа от взрив. Двор като двор. С лека стъпка пробягах метрите до къщата където ме очакваха ласките на Мая и Яна.

Проект Възраждане

 

Държеше главата си в две ръце седнал, подпрял лакти на масата. Пръстите бяха заровени в косата му започнала да сивее. Огледалото отсреща отразяваше тъжната маска на брадясалото му лице…

„С кафявата поло-фланела и сив панталон, във късен следобед на есенен ден

разхождах се бавно и сам бях, а мъка и скука танцуваха в мен.

Ирония тъжна цвета на съдбата променя и мисли такива препускат във мене:

-Мизерно и жалко, и смешно дори! Живееме с тебе ний нашите дни…

Загубват си смисъла спомени, думи и време когато достигнеш до извода сам-

Живота за туй е! Да бъде живян! Това за човека единствен е блян!“

Нахвърляните набързо стихчета на страниците на отворен пред него дневник, полупразната чаша с неразредено уиски и неутешимия плач изтръгнат от инструмента на виртуозен музикант довършваха мрачната обстановка в миниатюрната квартира. Ако Депресията можеше да се материализирала в образ би избягала в безмълвен ужас от това място събрало всичката скръб на Земята. Стените, като че притискаха от всички страни, а през запрашеното прозорче едва проникваше светлина. Един случайно попаднал тук паяк плетеше мрежата си по огледалото над мивката. Единственото друго живо същество в малката стаичка. Пресегна се и натисна копчето на магнетофона, за да върне песента отначало. После обърна чашата на един дъх и отново я напълни. Изведнъж като обсебен, грабна химикала и надраска с едър остър почерк едно изречение в дневника.

„Кога щастието си отива и живота се превръща в безкрайно мъчение?“

Живота се оказа професионален играч на покер. Как само го подлъга… Подхвърли му поредица от лесни победи в неразумната младост на първите му двадесет години. И следващите десет бяха изкачване към върха. А той вярваше, че има толкова много в резерв, че не пестеше и залагаше с щедра ръка… Години от живота си…

Той беше горд! Той имаше принципи! Не отстъпваше пред човешките слабости. Не си ги позволяваше, но не прощаваше и чуждите. Не прощаваше тези и на любимите си хора. Дори с цената на това- да ги нарани. Смяташе, че така е правилно. Постепенно Живота започна да прибира

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!