Skip to content

Без забранени теми- сборник

Помисли си, че се е примирила. Едва след това почти до потока разбра какво е направил. Без друго не бе от най-схватливите.- Като дете го бяха ударили с камък по главата.

Захвърли тялото, а сам се върна в лагера. Легна отстрани до огъня където и го намериха на сутринта. Направи се на болен и не искаше да ходи за риба. После се появиха братята и го обвиниха. Пред цялото племе. Отидоха да разгледат следите. Всички се съгласиха с вината му. А Двете лица поиска наказанието. Подигра му се. Трябвало да открадне яйце от гнездото на Големия крак. Едноименната птица беше страховито чудовище. С клюн тежък като каменна брадва. Нокти, които с един ритник те изкормят. Надхвърляше на ръст с поне половин копие най-високия ловец. Имаше нрав на ранен бивол и живееше оттатък блатата. А можеше да надбяга дори кон… И после, ако успее и се върне с яйцето, ще зависи от благосклонността на Двете лица и бедрената кост от антилопа в ръката му.

Не случайно го бяха нарекли Две лица. Всички знаеха, че както е в добро настроение най-малката причина може да го превърне в звяр. Сякаш някакъв зъл дух го обладава. А заради нарушената дума към вожда и смъртта на дъщеря му, Големия крак не се и надяваше на милост. По-добре да го бяха хвърлили на Дългия зъб. Щяха да му спестят мъките. Хищника убиваше с едно стисване на челюстите си.

Няколко камъка прелетяха покрай него хвърлени, за да го мотивират. Следващите няма да пропуснат.

Първо да премине блатото. То осигуряваше защита от хищниците и риба за препитание на племето му. Знаеха всички пътеки, които го пресичат. И все пак. Стария живееше там. Седем метров крокодил. И Дългия зъб можеше да го премине, но не обичаше водата. Нито Стария. Предпочиташе да дебне хората когато са от другата страна.

Ту газейки, ту бягайки най-сетне се добра до отсрещния бряг. Почувствал твърда почва под краката си се обърна за кратко колкото да види как го подканват с жестове да продължи. Дори не му минаваше през ум възможността да не се върне в племето. Никой дръзнал самотно оцеляване в тези земи не би издържал и седмица. Човека беше в дъното на хранителната верига, а гладни имаше много.

Притичвайки се огледа със страх. Дали голямата котка не го дебне сред високата трева. От там Дългия зъб правеше любимите си засади.

Големия крак не беше ловец. Заради недъга му мъжете не го вземаха защото плашеше дивеча. Оставяха го да се оправя с риболова и да събира корени и дърва с жените. И сега не се чувстваше в свои води. Изтърча да се прикрие зад дървото без да си дава сметка, че е акация. Когато разбра беше вече късно. Настъпи десет сантиметров трън, който прониза цялото му ходило. Изпищя и падна на земята стискайки наранения крак. С треперещи пръсти издърпа бодила и притисна раната от която текна тъмна кръв. Успя да смъкне малко лико от дървото и да превърже стъпалото. Въпреки това всяка следваща стъпка се превърна в куцащо мъчение. А щеше да му се наложи да бяга. За живота си.

Със страх навлезе във високата до гърдите му трева. Пресече я възможно най-напряко докато излезе на границата на гората. Така продължи по края оставил тревната джунгла между себе си и саваната. На няколко стотин метра по-навътре в откритата местност започваха пясъчниците. Там трябваше да търси гнездото на Големия крак. Съименницата му.

Никога не се бе замислял за навиците и. Просто се пазеше да не я срещне. Какво ли прави по това време на деня? Как се справя с горещините? Пази ли гнездото и в обедния пек?…

Ето ги отпред и пясъчниците. Сега започва да става напечено. Да се изкачи по онази височинка и дано има късмет та да открие гнездото от първия път. Дано има и късмет него, никой да не го забележи! Потисна накуцването и пробяга разстоянието със забележително темпо. Не преставаше да се оглежда. Няколко стада тревопасни се движеха между дърветата търсейки сянка в обедната жарава. От нея усещаше кожата си като да бе бягал през коприва.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!