Skip to content

Без забранени теми- сборник

от такива. Имаше няколко стратегически позиционирани картечни гнезда. В кратък момент мерна силуета на дезертьора. Любопитно, картечните гнезда откриха огън и по него. Сигурно автоматично настроени на всяко движение глупави механизми. Лесни за предвиждане и избягване. Онзи успя да мине зад линията на стрелбата им и удвои огневата им мощ пренасочена вече срещу Флаш като добави своята. Обаче някак не беше точен. Откосите му режеха почвата на кратки ивици пред краката на Флаш или събаряха младо дръвче до него. Все едно мерника му се е разфокусирал. Ако позициите им бяха разменени Флаш не би пропуснал.

Накрая го прихвана и изстреля залп бронебойни ракети и групирани дублети със останалите оръжия. Видя точните попадения като на забавен каданс. Експлозивния юмрук на ракетата блъсна дезертьора в гърдите. Последван от още няколко. Всяко от попаденията прогаряше жестока дупка в бронята и докопваше скритото под нея. Почти едновременно дублетите се врязаха също толкова точно и смъртоносно. Всеки блъсък от изстрел го караше да направи неволна крачка назад. Флаш спря стрелбата и се изправи излязъл от укритието си. Държеше врага на приел, но знаеше, че тази битка вече е приключила.

Онзи клюмна и тялото на военната единица, като че се смали. После в последно усилие изправи глава и протегна ръката си към Флаш. После мъртвия биомеханизъм с грохота на няколкостотин килограма неконтролирана материя се срина сред храстите. Само ръката остана да стърчи все едно го призоваваше, викаше, умоляваше…

Флаш не губи повече време. С няколко точни изстрела беше отстранил риска от автоматичните картечни гнезда. Отправи се към бункера останал без защита. Проникна в него без затруднение. Кратък тунел го отведе до неприятно помещение. В нещо като вани пълни с някаква течност лежаха десетки биологични експерименти. Определено бяха хуманоиди. Изглеждаха като в летаргия. Вгледа се в едно дребно изсъхнало телце пронизано от стотици електроди и множество тръбички за вливане на флуиди. Някак странно далечно, лицето му се стори познато. Напрегна се, но не успя да извлече никакъв спомен от базата данни. В ъгълчето на устата му забеляза няколко капки тъмна кръв. Все едно си бе прехапал езика.

Не си губи повече времето. Започна да поставя взривните устройства. С периферното си зрение автоматично отчиташе някаква апаратура, командни пултове за сателитна връзка…

Поставил и последната мина тръгна да излиза, но погледа му се спря на нещо твърде гнусно и противоестествено. Съвсем в средата на помещението на повдигната повърхност имаше още едно създание. Сега си даде сметка за миризмата блъскаща тежко на разлагащо се. Огромно туловище също като останалите пронизано от стотици електроди и тръбички се беше разплуло върху постамента. За него нямаше вана. Просто нямаше как да го събере. Плътта беше подпухнала. Сиво болнава, жълтееща. На места се виждаха морави петна от кръвонасядания поради дългото обездвижване и рани от залежаване. Телесата висяха нагънати  на дебели желирани пластове. Вгледа се в лицето. Някакво тъпо изражение на вечна погнуса. Стиснати, присвити, тънки устни. Бузи, гуша, мазнини дори по челото. Рехава, рядка косица. Затворените очи почти не се виждаха под тази подпухнала маса плът. Не успя да се сдържи и обърна към него картечницата си. В момента, в който стрелбата блъсна и разкъса телесата пред очите му проблесна светкавица. И после настана тъмнина…

Минута по късно детонациите на взривните устройства заличиха цялото съоръжение.

Купете си сънища

 

Края на поредния работен ден. Саймън продължи по пътя към квартирата си. След като даде  дневния си принос за благото на обществото се прибираше у дома. След голямата реформа най-накрая автоматизацията напълно измести човешкия труд. Единственото задължение на хората оставаше да се наблюдава работния процес. Тъй като

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!