Skip to content

Без забранени теми- сборник

стрелба. Човека с пистолета нямаше никакъв шанс. Все едно да се опитва да спре носорог с мухобойка. Закова го с първия изстрел. Започна да поставя взривните устройства. Задейства закъснителя и без повече да се бави започна обратния си път. Тук скоро температурата щеше да достигне тази на повърхността на Слънцето. По-скоро от очакваното почувства треперенето на военното съоръжение. Взривовете се сляха в един. Тътен и въздушно течение. Изведнъж въздушния поток се втурна в обратната посока! Почти успя да го повлече! Всичко се случи толкова бързо, че мозъка нямаше време да реагира. Само отчете промяната. Експлозията беше погълната от имплозия! Невъзможно?…

Танка и Флаш бяха всмукани като в пукащ се навътре сапунен мехур. Секунда по-късно се осъзна. Изпитваше непреодолим импулс да повърне. Сетивата му бяха като обърнати наопаки. Паднал на колене с ръце подпрени в земята си наложи да диша бавно и дълбоко. Постепенно шемета отмина и света се върна за него. Запълзя навън. Видя просвета на откъртения люк. Претърколи се през него и се остави на гравитацията да го потегли към земята. Единствено забавяше падането разперил притиснати към повърхността ръце.

Желанието да повърне се върна още по-силно! Света около него беше абсолютно ненормален! Всъщност виновни бяха цветовете. Нищо нямаше собствен цвят. Непрекъснато се меняха. Като разлято върху водна повърхност петролно петно гледано от различни ъгли. Костюма не можеше да нагоди опцията хамелеон към така променящата се среда. Отстрани беше странна гледка изпълнявайки несиметрични пулсации в цветовете на дъгата. Накрая се изключи. Остана сиво сребристия му силует контрастен на пейзажа, създаден от луд художник. Затвори си очите. Тези цветове можеха направо да те побъркат. Увеличи диапазона на другите си възприятия, а зрителния сведе до жълтия филтър и картините създавани от ултразвуковия му резонатор. „Така е по-добре…“

Приклекнал с мъртвия железен динозавър зад гърба си започна да проучва терена. Първо се поздрави, че явно е открил бонус нивото. Не можеше да е нищо друго! Всъщност оказа се, че пейзажа е твърде беден. Като набързо скалъпен мизансцен. Успя да установи няколко повтарящи се типа структури. Бяха прости геометрични форми. Пирамиди, кубове, източени паралелепипеди. С остри ръбове и отсечени равни стени. Размерите им варираха, но определено бяха части от пейзажа. Тези на хоризонта сигурно бяха с размера на планини, но имаше и такива, в които просто се спъваш. Следващото нещо, което забеляза бяха някакви разпръснати петна с различна структура. В тях преобладаваше релеф със заоблени форми. Разляти, овални, притиснати към земята. Бяха нарядко, но при внимателно вглеждане успя да установи някаква логика на подреждането им сочеща един невидим център, около който бяха разположени.

Не му остана време за повече наблюдения защото буквално от нищото изникнаха четири единици, които го атакуваха едновременно. По ръст не го надвишаваха. Като излети от капки течен метал хуманоидите нямаха идентичност. Меки изтеглени форми подлъгваха относно солидността на механизмите им. Не разполагаха с огнестрелно оръжие. В ръцете им се появиха хипнотични, нажежени  остриета с изчистена форма като някогашните самурайски мечове. Хвърлиха се в атака. Реакциите им бяха мълниеносни! Едва успяваше да отбие нападенията, а скоростта се увеличаваше все повече и повече, като че безкрай! Досущ онова музикално произведение, в което композитора определил темпото като „бързо, още по-бързо, възможно най-бързо… още по-бързо!!!“ Накрая смъртоносния танц на четирите остриета се сля в едни кръгови линии и пронизващи светкавици, всички с цел да го разчленят или промушат. Едновременно с това четирите демона се движеха в перфектен синхрон!

Флаш се гмурваше под насочената срещу му атака. В следващия миг биваше принуден да направи пирует като тореадор

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!