Skip to content

Без забранени теми- сборник

безпрецедентни мерки. Хората най-накрая прогледнаха за това колко крехък е живота. В този момент остатъка от човешката цивилизация направи прехода към един свят без насилие, войни и изкуствени граници. Без класови, етнически и расови или други разделения. Един свят на съвършенство и хармония. Болестите бяха елиминирани чрез сто процентово контролиране на местообитанието. Човечеството заживя в изолираната среда на градове Моноутопии. Глада и недоимъка бяха премахнати. Всички блага се разпределяха в справедливо изобилие между 161 897 940те жители на Тераутопия. За всеки имаше достатъчно. Частна собственост не съществуваше. Деница се грижеше за всеки с еднакво усърдие. Съобразяваше се с дори такива детайли като рождените дати на 243 090те жители на всеки от градовете резервирайки за празненството на всеки от тях ресторант в точния ден. При това се съобразяваше дори с района, в който живеят! Утопияните наистина нямаха за какво повече да мечтаят!

Андриан се измъкна пъргаво от спалния пашкул и отиде да си вземе сутрешен душ. В банята се засякоха с Касандра и Вандерлей. Двама от съседите му. Поздравиха се и продължиха да се къпят. Изваяните им голи тела блестяха под дезинфекциращите струи. В лявo на гърдите на всеки от тях се виждаше неговия УИК- универсален идентификационен код. Съответно 01 NDR 01 14, 11 19 NDR, 22 NDR 12… Андроидите не можеха да четат.

Андриан приключи с душа, остави се за няколко минути на топлите въздушни струи да го изсушат и тръгна за работа. Вървейки по светлия, приветлив коридор се наслаждаваше на тиха, ненатрапчива мелодия.

Пристигна точно навреме заедно с трима други свои колеги. Настаниха се в удобните обтекаеми фотьойли и работния ден започна. Поръча си сок от ананас и двойно кафе без захар. На ергономичната масичка до дясната му ръка се появиха две чаши с поръчаните напитки и малка паничка с десет таблетки с различни цветове, форма и размер. Деница се грижеше прихода на енергия както и постъпващите в тялото на всеки вещества да са в оптимални за здравето му съотношения. При прием на течност или храна по избор на подопечения, тя правеше своите изчисления за необходимите корекции и добавяше това, което преценеше.

Срещу всяко от работните места имаше голям екран излъчващ двестате телевизионни канала на Моноутопия. За да може да се информира в очакване на пристигащ формуляр. Погледна часа и графика си. Работа от девет до дванадесет. После час за обедна почивка. В четири следобед приключваха. Всеки от тричасовите периоди също беше разделен с кратка тридесет минутна пауза. След шест трудови часа бе свършил ангажимента си за деня. Днес потвърди три екземпляра. Работата не беше тежка. Понякога вършеше толкова за цяла седмица. Формулярите биваха принтирани от устройството на бюрото, Андриан поставяше печата си и след това ги изпращаше сканирани към базата данни. Ненужният вече материален носител биваше унищожен в рециклиращото устройство. Пет минути по-късно преработената отново хартия беше готова за употреба. В края на работния ден трябваше да се изключат всички апарати консумиращи електричество. Грижа за зелената планета. Служителите си тръгваха, а помещението опустяваше. След това имаше на разположение три часа и половина, а после трябваше да си е у дома за „Живите сънища“ или „Транса“ както го наричаха. Идваше времето на Сенките. Понякога прехода между него и съня настъпваше плавно. Друг път всеки спомен биваше заличен и бяло петно оставаше от времето на Сенките.

От скоро, нещо странно тревожеше Андриан. Не можеше да формулира мисълта. Някак все му се изплъзваше. Беше като мъгла без точно определени контури и плътност. Един въпрос, на който не можеше да си отговори. Смътно си спомняше, че бе разговарял с някого относно това… Или някой му беше насочил вниманието в определена посока?… Едно лице изплуваше в мислите му, но не успяваше да фокусира. Това се

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!