Skip to content

Без забранени теми- сборник

Превърнали се в паразит изсмукващ силите на тези, които го били създали с добри намерения. За производителите този процес дълго останал незабелязан. Когато го установили било вече твърде късно! Покварата била обхванала цялото общество в дълбочина и се превърнала в чудовище. Веднъж създадени условия за благоденстване на грешния модел той процъфтял. До толкова, че най-нездравата и асоциална част от човечеството била идолизирана и следвана като пример…

Саймън спря да чете. Имаше нужда да осмисли идеята. Никога не бе харесвал управляващия Елит, но досега не бе опитвал да проучи корените на феномена. За него Те просто съществуваха. Далечни, безименни. Маските на дърпащите конците на платени политици. Притежаваха световния капитал и нямаше нищо, което може да промени ситуацията. Към какво се стремяха?… Разтърка чело опитвайки се да си представи какво би желал и правил ако притежава всичкото богатство на света. Не! Поправи се: „Ако още от раждането си го е притежавал в едно с липсата на всякакви ограничения!“ Никак не му се получи. Живял в лишения си даде сметка, че мечтае за глупави и несъществени неща. За вещи и неизживян лукс, които не биха го привличали ако бе израснал с тях. Отговора бе друг…

Няколко настойчиви шамара го връщат в съзнание. Отново е в стаята за разпити. Смит също е тук. Притегля към Тотълтън акумулатор поставен на количка.  Саймън трепери целия мокър от предишното изтезание. Агента проверява електричеството като потърква оголените краища на два кабела. Наоколо пръсват искри и замирисва на изгоряло. Мъчителя наблюдава показанията на скалата отчитаща големината на тока. Знае точно колко да я дозира, за да не убие жертвата си. После без да бърза фиксира единия кабел за металната гривна стягаща левия глезен на Саймън. Разпитвания е облещил очи от ужас. Стихнал в предстоящо очакване.

Мъченията започват отново… Докато пропадне в другото измерение. Бълнуване и мрак. Съзнанието се е вкопчило в късче спасителна светлина. Спомените бавно се връщат.

Много скоро Господарите си дали сметка, че още първите няколко техни поколения успели да натрупат невъобразимо богатство. И че не благата, а властта, която дава е реалната му стойност. Поставили си за цел да създават нови принципи, които постепенно ще вплитат човешката популация довеждайки я до състояние на пълна зависимост. Всяка човешка дейност била впрегната в тяхна услуга. От рудокопача до професора изобретател. Нищо не оставало извън фокуса на вниманието им. Защото разбрали една проста истина. За да могат малкото управляващи да живеят в щастие е нужно множеството да страда. За да живеят като богове, останалите трябва да бъдат превърнати в безволеви роби и скотове…

Как само чудно добре се били подредили нещата за Господарите! От прочетеното Саймън разбра, че неговото съвремие всъщност е последната фаза на епичния им план. Води се финалната битка и по всичко личи, че Те печелят без място за съмнение. Само че тайнствения виртуален просветител беше открил един малък пропуск. Пропукване, слабост в плана способна да промени крайния резултат. Да срине управлението на Паразита и да го изтласка в забвение!

Напрягаше се, но не успяваше да си спомни какъв точно бе този пропуск. Една тъпа, пулсираща болка обхващаща половината глава го разсейваше. Болката постепенно се усили заемайки целият му свят…

 

Светлината е остра и гложди окото. Иска му се да заспи, но настойчиво повтарящо се движение го връща в съзнание. Другото око е затворено от масивен хематом обхващащ сцепената вежда и счупения нос. Саймън вижда човешка гротеска в огледалото заело стената отсреща. Някой отмества насочената лампа. Смит продължава старателно да почиства лицето му с влажна гъба от засъхналата кръв. Там където лицето не е пребито от удари е една сива маса покрита с няколкодневна брада. Косата е разчорлена. Все така

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!