Skip to content

Без забранени теми- сборник

измъкнеш самопризнания е цяло изкуство. Както майстор готвач, умеещ да съчетае множество цветове, аромати и вкусове в едно ястие превръщайки го в истински шедьовър. Или виртуозен диригент ръководещ своя оркестър. Така и изкуството да изтезаваш, не се ограничава единствено до физическата болка. Защото тя си има предел. Ако го прехвърлиш в ръцете ти остава едно похабено тяло. Повреден инструмент, от който вече не можеш да извлечеш музика.  Същото правило важеше и за душата разбира се. Но при нея имаше много повече слоеве и нюанси за изследване. Мистър Смит се самоопределяше- и не без доза гордост, като философ-практик. Обичаше да придава форма и цвят на професията си с дълбокомислени разсъждения, които споделяше с удоволствие стига да има публика. Тази публика почти винаги бе моментния обект на изследванията му. Това ги сближаваше още повече. Понякога до точката на екстаз. Едно сливане на две души…

Смит се прокашля. Бе се отнесъл твърде в разсъжденията си. Време е да се пристъпи към работа. Предизвикателството бе сериозно. Обекта се оказа костелив орех. Но Смит бе убеден, че ще получи резултат преди колегата си. Берьозов бе под класата му.

Макар и видимо различни, с противоположни подходи всъщност и двамата бяха „придатъци на едно и също тяло“. Разделението на социални строеве и лагери  бе само фасада за пред масите. Но малцина го знаеха. Още по-малко бяха тези, които владееха цялата истина. Хиляди години вече откакто Света спеше в опиумен транс. Сляп за реалността. От древен Египет и времето на фараоните. Та до днес. Понякога случаен малък човек попадаше на фрагмент от тази истина и отваряше очи. Какъвто бе случая с мистър Тотълтън. Задачата на служители като Берьозов и Смит беше да ги откриват и възпрепятстват преди да успеят да разнесат заразата на съмненията. Защото Пробуждането би означавало края на познатия ни Свят. Доста неприятно…

Задушаваше се от кърпата хвърлена на лицето му. Смит я поливаше на тънка струя. От това при всеки опит да си поеме дъх в ноздрите и устата му нахлуваше вода. Не толкова, че да го убие, но достатъчно, за да се превърне в ужасно изтезание. Задави се. Съзнанието на Саймън Тотълтън изключи… Последва поредица проблясъци, които постепенно се подредиха в спомен от преди година:

Беше хубав летен ден, но той не можа да му се порадва. Настроението му се развали още от сутринта благодарение на новините. Поредната доза стрес от репортажи за атентати, финансови измами на високи нива, както и две наводнения, едно торнадо и изригване на вулкан. После коментаторите плавно преминаха на ефектите от Глобалното затопляне. Оказа се, че нов градус бил добавен към повишаването на средните годишни температури. Не толкова плавно над главата на Саймън прелетя поредния съюзнически транспортьор. Гръмотевиците на двигателите му разтърсиха прозорците на околните сгради. Отворил дюзи изсипа някаква помия, която бързо се превърна в гъст облак. Облака се спусна над градчето Хикс. Всеки попаднал в обсега на тази манна получи астматичен пристъп от минимум осма степен по Рихтер. Включително мистър Саймън. След като се дави и кашля в продължение на няколко минути не издържа и се предаде. Изтръска вестника си, взе чашата с кафе, в която се бе образувала половин сантиметрова плака и влезе във всекидневната затваряйки вратата на верандата зад себе си. Това не успя да го защити от следващата какафония.

Боклукчийския камион спря до тях. Шофьора превключи на задна скорост. Сигурно натискаше едновременно и спирачката и съединителя. Отвратителна звукова сигнализация започна ритмично да пищи предупреждавайки евентуалните пешеходци, че машината може да извърши маневра на заден ход.

Тотълтън надникна иззад пердето. В кабинката на камиона един от онези полуидиоти (не си спомняше името на болестта, но всички му изглеждаха еднакво) клатеше главата си нагоре-надолу в ритъма на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!