Skip to content

Без забранени теми- сборник

планетата си. Разбрах, че в превод означава нещо като „Дом на Боговете“), което по земни единици беше с продължителност двадесет и два часа разполагахме с още две съобщения, в които всяка от страните ни канеше да и погостуваме.

Тази наглед проста ситуация ме постави в шахово политическо положение. При първия си контакт, аз носех огромна отговорност за едни евентуални бъдещи отношения между Галактическата Общност и Длоумднианите. За огромно съжаление тукашния разум още не бе дошъл до идеята, че е едно цяло. Какъв такт трябваше да използвам, за да не засегна страната, която ще посетя втора? Логиката ми посочи единствен вариант. Афните първи ми бяха изпратили съобщение. Щях да им погостувам седмица, а след това да уважа и Фарните.

Като използвах туристическото помагало за подобни ситуации, аз подбрах най-подходящата форма на извинение. Обясних в точки и дати програмата си за посещение. Фарните замълчаха с обидчиво високомерие. Афните сдържаха гордостта си, но ми отговориха като не пропуснаха да вметнат, че съм взел правилното решение. Щял съм да бъда посрещнат с тържество, на което лично ще присъства краля им.

Имах неясно, тревожно предчувствие. Затова реших, че на Длоумдниа ще сляза сам със скутера. Санчо и Елмира щяха да останат в орбита на „Росинант“. Един от редките случаи когато се наложи да скръцна със зъби и наложа капитанско вето. Двамата бяха недоволни, но в крайна сметка уважиха решението ми.

Започнах процедурата по спускане. Домакините ме насочваха към определеното за първия контакт, място. Заляха ме с такава поредица от съобщения, че се притесних не на шега дали компютъра на скутера ще има време да върши обичайните си задължения. В момента жужеше от напрежение в усилие да ми превежда всичко, което получаваше. А то честно казано беше 99% ненужна информация. Като оставим координатите и параметрите на пистата, която щеше да поеме кацането на скутера, другото бяха подробности относно етикета, който очакваха да спазвам. Нали бях удостоен с най-голяма чест да бъда посрещнат от техния Крал. Едно от нещата, които ми се сториха глупаво дразнещи беше, че във всеки момент главата ми трябва да бъде по-ниско от неговата. Изрових по спомени някои моменти от човешката история.

И при нас някога бе имало подобна измет. Кралете владеели поданиците си като собственост. Припомних си за някакъв ритуал наречен „Правото на първа брачна нощ.“ Било прието не само за право на краля да се разпореди с булката в първата нощ след сватбата, но и като знак на голяма оказана чест. Краля се разнообразявал  с най-гиздавите селянчета. От друга страна тайна свита от наемни убийци на кралицата следяла да не би забавленията на краля да доведат до конкуренция на трона в даден момент.

В далеч по-късни години, когато така наречената функция на „Краля“ била сведена до „уж само“ представителна функция, сме били жертва на друг феномен. Целия свят някак естествено бил приел двойния стандарт и го преглъщал като горчив хап. На обикновените хора се забранявало да делят народите, от страх да не бъдат обвинени в расизъм. Заклеймяване с особено жестоки последици.

От друга страна, кралските фамилии били откровена демонстрация на най-брутална форма на проява на расизъм. Размножавали се вътрефамилно, приемали по наследство правото да заемат доминираща позиция спрямо плебеите. „Будната съвест“ никак не им пречела да управляват огромни богатства натрупани чрез безброй поколения въвличани във войни или ограбени от народи по цялата Земя. Толкова много пролята кръв да тежи на съвестта…

За щастие на това сложил край генерал Медведев. Героя от Междупланетните войни. Едно последно масово убийство. Някои го наричаха Ангел, други Демон, но в историята на Земята щеше да остане с две свои действия. Едното беше епичната битка срещу Терг на неговия разрушител „Зевс“. Три четвърти от ескадрилата на генерала била

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!