Skip to content

Без забранени теми- сборник

беше, но женската с удоволствие приемаше в менюто си освен обичайните зеленчуци, късчета медна тел, които изгризваше настървено като стрък магданоз. Като гледах как ги унищожава, се изпълвах с благодарност на шанса да я хванем преди да е успяла да се докопа до захранването на хиперкомпютъра. Подобни мисли ми връщаха вярата, че нещата не са съвсем зле и ще се оправят. От друга страна потръпвах от мисълта за дузина плъхове скитащи на воля из „Росинант“. Това би означавало края му. След подобно нашествие би бил само за моргата. Гадинките бяха пораснали с изумителна скорост за един месец. В момента унищожаваха ограничените ни запаси земни зеленчуци. На ден изяждаха една зелка, бучка сирене и шепа орехи. Надявах се, че сме успели да ги разделим навреме, преди още някой от тях да реши да си поиграе на родители…

На четиридесет и втория ден навлязохме в слънчева система, за да заредим соларните акумулатори в близост до звездата.

Беше една от онези спретнати, симпатични системи, които си имат всичко. Звездата и беше жълто джудже- като доброто старо слънце. Около него се въртяха шест планети, като четири от тях притежаваха луни. С оттренирана маневра се плъзнах в постепенно свиваща се спирала към звездата. Външните светлинни филтри бяха включени и тримата можехме да се насладим на уникалната гледка разкрила се пред нас. Подминах втората планета. Започнах да намалявам скоростта.

Тъкмо си мислех, че след зареждането няма да е зле да и хвърлим едно око, когато прихванахме радиосигнал идващ от нея. Повтарящ се. Несъмнено беше с изкуствен произход. Тримата се оживихме. Вярно, че технологията беше доста остаряла (явно не познаваха квантовото предаване на информация), но свидетелстваше за наличието на разумни същества с някакво технологично ниво на развитие. Тогава видяхме и радиотелескопите, които се въртяха в орбита на планетата.

„Това е!“ Казах си. „Билета ни към дома.“ Предопределението ме бе насочило към тази система. Нищо в този живот не е случайно. Нещо ме бе побутнало да презаредя, въпреки, че имахме енергия за още поне половин година. (Естествено- в случай, че не ползваме перфорационния двигател и Антиграв)

Пуснах „котва“ и отворих максимално слънчевите колектори. Понеже бяхме навлезли в близка орбита до звездата, от втората планета вече не можеха да ни виждат. Не исках да помислят, че сме астероид погълнат от слънцето им. Затова им върнах сигнала. Да потвърдя изкуствения ни произход. И наличието на разум.

После накарах хиперкомпютъра да декодира полученото съобщение. След това щях да им изпратя подходящ отговор. За мое учудване не след дълго получихме втори сигнал, в който беше запазена почти цялата структора с изключение на началото. Нямаше смисъл да гадая. Ще изчакам резултата от декодирането. Не вярвах да отнеме много време…

Тримата се бяхме събрали в общата зала и обсъждахме съдържанието на преведеното послание. Оказа се, че на планетата властват две нации. Двете „телеграми“ бяха от всяка от тях. (в последствие разбрах, че излъчвателите на радиостанциите им от съображения за сигурност са разположени на противоположни страни на планетата. С това и единадесет часовата разлика в съобщенията)

Двете нации наричаха себе си Афнргалнцичуазини и Фарнагнлицчуазини. За мен тези словосъчетания бяха буквално непроизносими и затова си ги нарекох Афни и Фарни.

След поздравите и няколкото помпозни представяния, питаха от коя част на провинцията идваме. След дълго обмисляне написахме отговор, който изпратихме на два пъти с единадесет часова разлика. Опитахме се да спазим тяхната етикеция на поздрав и представяне. Извинихме се относно невъзможността да дадем отговор от къде пристигаме, тъй като сме бедстващи пътешественици и тази част на космоса ни е непозната. Опитахме се да бъдем лаконични, конкретни и уважителни. След още едно денонощие на Длоумдниа (така наричаха

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!