Skip to content

Без забранени теми- сборник

разстоянието с голям скок прехвърлящ „Торхар-1“ и „Торхар-2“. (Бил съм там и определено не бих повторил.) От „Ануса на Вероника“ до прибирането ми у дома остава само „Трасето на Миньорите“. Второкласен звезден път, по който движат основно влекачи на рудодобивни компании. После задължително- да не забравя, трябва да се отбия в сервиза на „Мартин и брат“ да сменят електролитната течност на Санчо. От там излизам на Алфа Кентавър и ето, че отново съм си у дома.

Плюх си на ръцете, решен да пристъпя към изпълнение, когато от към кухнята дочух ядосаните викове и клетви на Санчо.

Нали знаете как си правим планове, обмисляйки всеки детайл до маниакална подробност, а в един миг мистър Мърфи с небрежен жест проваля всичко? Ето това се случи и с нас.

Побързах да отида в кухнята, за да успокоя верния си помощник и видя какво не е наред. Санчо изглежда беше дочул приближаването ми и викна нещо. Аз обаче за съжаление не успях да разбера какво и отворих вратата. Отгоре ми връхлетя водна вълна достойна за състезание по сърфинг. Една плаваща тенджера ме цапна по главата така, че видях всички гореописани съзвездия посред бял ден. Едновременно.

Изглежда съм започнал да плавам вертикално, губейки съзнание от удара, но Санчо успял да ме докопа. Моят верен Санчо! Свестих се от усърдните му мачкания на гръдния ми кош. Ребрата ме боляха така, че имах чувство сякаш група вирунски студенти са танцували отгоре ми туист. Успял да го запра, огледах абсолютния погром около себе си. Нивото на водата беше спаднало до към глезените, но пък сега имахме освен кухнята, коридор и команден пост покрити с педя вода.

От къде беше дошло всичко? На „Росинант“ имаше само едно място с подобно количество вода и това беше склада за хранителни продукти разположен веднага след кухнята. Погледнах натам и видях зеещата му врата. Предположих, че вика на Санчо е дошъл в мига когато е отворил вратата, за да донесе нещо от склада. Но защо водата не беше на мястото си в резервоара и как по дяволите ще оправим бъркотията?

Има една поговорка „Очите се плашат, ръцете не се плашат“. Повтаряйки си я като мантра, двамата се захванахме за работа. Преди това успях да се добера до уредбата и да помоля Елмира да не излиза от кабината си докато не и се обадя отново. Казах и за водното произшествие и, че непознавайки обстановката едва ли ще е от полза сред този хаос. В последствие би могла да помогне на Санчо при подреждането на кухнята. Макар да искаше да помогне- Елмира разбра разумността на довода.

Шляпайки отидох в склада и огледах резервоара. Скоро открих проблема. Една дупка малко над нивото на пода. Изглежда първоначално е била изгризана, а в последствие се е разширила от водонапора. Периферното ми зрение долови някакво движение горе на рафта с пакетите захар и брашно. Обърнах се рязко. Точно навреме, за да видя как животинката се стрелна към сандъците в дъното. За наше общо щастие Санчо се оказа по-бърз. Появил се на прага на вратата между кухнята и склада, беше забелязал малкия негодник едновременно с мен. Грабна едно цедило за спагети и с майсторско хвърляне захлупи гризача. Оказа се един от онези любопитни елмириянски плъхове, които ни бяха посрещнали на планетата. Как е успял да се вмъкне в звездолета остана загадка. Бързата намеса на Санчо спести безкрайно дебнене и ловене. А също и неизброимо количество неприятности от типа на прегризания резервоар.

Да се оправим с водата ни отне повече от три часа. Тъкмо бяхме приключили когато „Росинант“ се разтресе като пред междузвезден скок. Преди да успеем да направим каквото и да било бяхме изстреляни нанякъде.

Сега имах възможност да се убедя в необходимостта от Антиграв. При последния ъпгрейд на „Росинант“ прежалих солидна сума, купувайки Системата за сигурност в извънредни ситуации. Ако не беше силовото поле създадено от Антиграв, сега тримата щяхме  да сме сплескани като

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!