Skip to content

Без забранени теми- сборник

наблюдавам жестовете и руменината, появила се по бузите и. Беше се разгорещила и ме убеждаваше в нещо. Гледах как се движат пухкавите, розови устни и в главата ми се появяваха асоциации с неща различни от огъня, но не по-малко горещи. Сърцето ми пееше!…

Накрая забелязали колко е напреднало времето си пожелахме „лека нощ“ и се разделихме по каютите.

Петнадесет минути по-късно още не можех да заспя. Въртях се в леглото, но в главата ми настойчиво се връщаше образа на Елмира. Очите и, устните, жестовете… Опитах се да заглуша глупавия порив, но природата владееше сили, над които нямаме власт!

В този момент чух тихичко почукване на вратата. Сърцето ми подскочи, а в главата ми връхлетяха мисли, от които трябваше да ме е срам и не бяха мои! Бързо скочих и едва увил се с един чаршаф (странно, как в подобни ситуации съзнанието си прави шеги с нас.- Оприличих се на римски сенатор) отидох да отворя.

Пред мен, както я е „майка родила“ стоеше Елмира. (някакъв глупак в главата ми ме поправи, че нея не я раждала майка. Обаче аз не го слушах!). Посегнах да я загърна и сега ролите ни се размениха. Аз бях гол, а Елмира увита в моя чаршаф. Получи се глупаво. На всичкото отгоре както по-рано бях споменал, природата владее сили извън нашия контрол. Та си личеше колко добре ми се е отразил разговора ни (също както и моите фантазии). Резултата показваше дванадесет часа!

Сконфузих се и опитах да се прикрия с висящия край на подадения чаршаф. Някой загърна и двама ни с чаршафа. Почувствах едно топло, търсещо, ласкаво тяло до себе си…

Миг по-късно, вече нямаше разум и логика. Само една безкрайно нарастваща кулминация. Плетеница от две копнеещи тела. Първо, познавателна игра. Любопитна и настойчива да даде и вземе всичко, натрупано в неизпълнени фантазии до момента. После жар бързаща да опознае неизвестното. След това когато тайните кътчета вече не са тайни, продължително извличане на удоволствието. До достигане на екстаза! Най-накрая се смили над нас. Избухна, оставяйки ни тръпнещи сред стихия от постепенно уталожващи се преживявания. В такъв момент няма мисли, думи. Само усещания!…

За мой ужас бях изведен от това състояние по най-лошия, възможен начин. Двамата бяхме легнали един до друг на леглото. Останали сами на усещанията си. След неземното удоволствие имахме нужда от кратка почивка един от друг. В противен случай сърцата не биха издържали.

Почувствах как нещо леко ме побутва. Обърнах се към Елмира. В първия момент видях сълзите и на безкрайно щастие. Върху застиналата маска на лицето.- В следващия, отворения гръден кош!

Ставащото възприех като миг на агония разтеглен до безкрайност. Само миг.- Колкото да осъзная ситуацията. Но не бих искал никога отново да го изпитам!… Целият ми свят се срина! Бях готов да скоча в кратера на вулкан! Дори да се одера сам жив! Само и само Елмира да не е пострадала. Имаше ли кой да приеме жертвата, на която бях готов, за да гарантирам живота на любимата?

Гледах пред себе си ребрата на гръдния кош, разтворили се поетапно.- Като някакъв пъзел, който създава чудна картина когато бъде подреден. Бавно осъзнавах, че това не е краят. Елмира изглеждаше в покой дишайки спокойно. Въпреки всичко не можех да осмисля какво се е случило. Макар и нетърпелива, любовта ми е много нежна. Нямам никакви садистични наклонности. Особено екстремни! Не бе възможно аз да съм причината.

Виждах как сърцето на Елмира бие със силен, равен ритъм. Движението каращо дробовете да си поемат въздух. Лицето и, застинало с вперен в тавана поглед, беше маска на мъртва кукла. Освен това, в дъното на гръдната клетка, забелязах странен предмет. Чуждо тяло, нямащо място там- на сантиметри от сърцето. Някаква черна плочка с размер на нокът. Посегнах да я извадя. Слабо магнитно поле я фиксираше на място. Върху малък метален имплант.

Хванах плочката с два пръста и я извадих. Сигурно това активира обратното затваряне на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!