Skip to content

Без забранени теми- сборник

възможно по-внимателно, за да не я плаша повече, да я повикам и накарам да се обърне към нас. Вложих възможно най-меки нотки в гласа.

-Хей, не се страхувай. Няма да те нараним.

Момичето извърна глава през рамо и окончателно ме зашемети. Тена и беше интензивен и здрав. Очите, най-изумрудените планински езера, в които мигом потънах. Нослето и беше малко и чипо. С групичка лунички даващи едно детско изражение на нежното и миловидно лице. В мига, в който очите ни се срещнаха, видях как нейните се разшириха от необяснима за мен емоция, а напрежението на лицето се замени от неподправено щастие. Една сълза проблесна, търкулвайки се по бузата и.

Докато осъзная какво се случва тя викна „Колуейн!“ и хукна към мен с разперени ръце.

Последвалото възприемах като на забавен каданс. Отчетох движението, когато Санчо започна да повдига пушката към рамото си. Това му действие беше отбелязано и от приказното момиче. Краката и се заровиха в земята и тя залитна падайки, понеже загуби равновесие от рязкото спиране. Аз се стрелнах с неподозирана бързина. Издърпах пушката от ръцете на изненадания Санчо. И направих геройски скок към момичето.

Сигурно съм прелетял около три метра и половина. НаноВирила на доктор Бохацек бе извършил чудеса с мускулите и нервната система на тялото ми. Успях дори да подложа ръка под главата и преди да се удари в твърдата настилка. После времето пак върна своя ход.

-Ооох!

Изпъшках, защото болката от разтегленото сухожилие ме сряза като нажежено острие. Повторното срещане на погледите ни, ми подейства като морфин. Забравих и болка, и Санчо. Дори целия останал свят вече нямаше никакво значение… Една неуверена усмивка трепна по устните и като пеперуда…

Няколко минути по-късно, тримата се опитвахме да установим контакт с жестове. Всеки говореше своя език отчетливо с артикулации, все едно това ще помогне. Чертаехме разни картинки по земята. Забелязах, че дори Санчо е под влиянието на аурата на момичето. Единственото нещо, което със сигурност установихме един за друг бяха имената. Новата ни позната с човешки жест докосвайки гърдите си произнесе с мелодичен глас „Елмира“. Ние също се представихме. Ядосах се на себе си, че не се досетих да го направя пръв. „Какъв дръвник!“

Тогава мозъка на Санчо заработи също. Каза ми.

-Правдо, ще се свържа с „Росинант“ и ще поискам да ми инсталира елмириянски. Ще отнеме около десет минути докато направи обратна връзка със Земята и поиска материала. Още толкова да му го изпратят. После всичко ще е наред. Първата нощ ще те подложим на хипнотизатора. До сутринта и ти ще го говориш сносно.

Прегърнах го буйно. Идваше ми да го разцелувам. После ме доядя на мен, че за втори път от няколко минути държах първенството по недосетливост. НаноВирила укрепваше мускулите и подобряваше реакциите, но изглежда на първично ниво. „Ех ти, див неандерталец!“ Упрекнах се наум.

Успяхме някак да обясним на Елмира, че е нужно малко време и после комуникацията ни ще се подобри. Междувременно и посочих кулата, показвайки с жестове, че искам да отида там и да я видя. Лицето и стана някак тъжно, но тя ме хвана за ръка и ме поведе. Явно знаеше най-прекия път.

Повървяхме известно време и достигнахме до широко, открито пространство. Оприличих го по-скоро на плац от колкото на площад какъвто би подхождало за град.

После Санчо заговори на елмириянски. „Росинант“ беше свършил зададената му задача. Елмира се изненада, но  след кратко объркване се окопити и уверено му отговори нещо. Двамата поговориха известно време. Вслушвах се във фонетиката на езика. Не долавях и елементарно сходство с някой от познатите ми езици. Обаче звученето му буквално галеше ухото с множеството мелодични гласни. Диалога им продължи доста. Вече тъкмо бях започнал да се отегчавам когато Санчо се обърна към мен.

-Не зная как да ти кажа, но кашата е пълна. По непонятни за мен причини Елмира

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!