Skip to content

Без забранени теми- сборник

останали от Междупланетните войни и ги превърнаха в космическа милиция. За неформален Лидер оборудваха легендата от финалното сражение срещу Терг. (Войнствена раса андроиди въстанали срещу бившите си създатели. Бяха превърнали унищожението на всяка белтъчна форма на живот в смисъл на своя и единствена, най-висша цел) Разрушителя „Зевс“.

Вехтошарите се оказаха невъзможен феномен. След всяка битка успяваха да се завърнат. Освен това променяха поведението си нагаждайки се към новите условия и в последно време бяха станали истински агресивни. Ставаха все по-многобройни. Като главите на митичната Хидра. Битка, която изглеждаше предварително обречена на неуспех…

Да, тук нямаше какво повече да видя. Склад с резервни, машинни части. В покрайнините на града.

-Да вървим Санчо. Чака ни Кулата!…

-Правдо, изпратих на „Росинант“ анализ на употребяваните тук материали. Току що получих резултатите. В основата си строителните платна са от съединение, производно на въглеводороди. Слепени с органични смоли. Страхувам се, че тази комбинация е силно запалима при наличието на кислород. Какъвто е случая. Добре е да внимаваме… Машинните елементи са изработени от висококачествена стомана, керамика и въглеродни влакна.

-Добра работа, но нямаме какво повече да правим тук. Тръгвай.

-Да Господарю!

Натърти Санчо. Пуснах го да мине пръв, за да му мине и инстинктивно посегнах да затворя вратата. Откъсна се от пантите. Изглежда беше чакала само това, последно усилие. Пуснах я на земята. В следващия момент отскочих назад, защото хиляди миниатюрни, огненочервени точици налазиха вратата и тя буквално пред очите ми се стопи. Буболечките потънаха вдън земя. Там от където бяха се появили. Малко е да кажа, че бях поразен. Каква форма на рециклаж! Ужасни термити. Пред мен бяха останали да се търкалят само металните елементи. „Засне ли това?“ Попитах Санчо. Той ми кимна в отговор.

Първия ми досег с мъртвата цивилизация на елмирияните разчупи онова странно напрежение и го замени с усещането за рутина. Знаете ли, че при мен винаги е така? От тук нататък нямаше да има проблеми. Реакциите и инстинктите ми щяха да действат безотказно. Като добре смазани механизми. Преобразих се в друг човек. В лявата ми ръка се бе появила пръчка, с която да изследвам непознати обекти. В дясната, прилепена до ребрата, държах свирката. Бях готов всеки момент да захвърля пръчката и хвана оръжието с две ръце. Последвах посоката. Кулата извисяваща се над всичко останало, можеше да бъде видяна от всякъде. Придвижих се напред като хищник. Санчо трополеше зад мен като цяло стадо говеда.

По моя преценка извървяхме около километър. Бяхме огледали още няколко сгради. Едната- промишлен цех. Другите, все складове. Имахме спорадични срещи с вече познатите ми няколко вида обитатели. Изглежда все пак животните бяха открили убежища, вода и храна в тази изкуствена среда. Нужното за оцеляването им. Растенията също демонстрираха своята тиха, настъпателна политика. Бяха успели да израстат на всевъзможни места. С настойчива, тиха упоритост корените им вършеха повече разрушителна работа от колкото биха успели дори вехтошарите ако направят набег.

Навлязохме в жилищната част на града. Едно от нещата, които ми направиха впечатление бяха редките превозни средства. Всичките бяха абсолютно еднакви и въпреки напредналото технологично ниво на елмирияните нямаха нищо общо с аеродинамиката. Полюбопитствах и насилих капака на една кола. Той без съпротивление се отчупи. Знаех, че са престояли доста време на открито, но дори и така материала беше твърде слаб, за да поеме или възпрепятства удар. Убедих се разкъсвайки цялата обвивка, която се смъкна сравнително лесно. Изглеждаше като изработена от някакъв импрегниран плат?!… Другото, което непрофесионалния ми оглед установи бързо, беше, че тези автомобили едва ли развиваха скорост по-висока от

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!