Skip to content

Без забранени теми- сборник

камерата имплантирана в челния му панел. Оприличих го на индийско божество с трето око между веждите. Засмях се на идеята. В следващия момент се спънах в едно мощно коренище, което бе разместило и повдигнало изкуствената настилка. Заболя ме. Понечих в детински жест да ритна корена, но се спрях на време. Кой ми е виновен?

Винаги когато можеше, природата вземаше обратно своето в борбата за територия срещу „разумната дейност“ на „разни хора“. Този ефект бе навсякъде пред очите ми. Пътя свършващ току в краката ми беше разбит и изкорубен. Сградата отдалеч сторила ми се в добро състояние, в действителност беше полуразвалина. Някога бял и плътен, материала, от който бе направена сега беше сивеещ и на шупли. Дълга пукнатина минаваше по диагонал на цялата фасада. Зеещи отвори на мястото на прозорци бяха позволили на ветрове и други стихии да вилнеят вътре. Едно дърво беше прорасло току до стената и я натискаше упорито. Изглежда то бе причината за цепнатината.

Периферното ми зрение долови някакво движение.  Десетина малки, пъргави животинки появили се от нищото извършваха сложни, обходни маневри в опити да скъсят максимално, но и безопасно разстоянието между нас, за да ни проучат. Санчо ритна към едно от тях неголям камък. Групичката, с писъци и изумителни скокове изчезна сред отломките и храстите. Оприличих животните на нещо средно между едър, бежов плъх и катерица. Имаха контрастни, черни ивици по дължина на цялото тяло. Миг по-късно, отново надничаха любопитно иззад укритията си. Изглеждаха смешни и миловидни. Преценихме, че не са заплаха и потърсихме вратата на постройката. Беше от другата и страна. Висеше полуизкъртена и прогнила. Материала оприличих на пресованите плоскости от органични стърготини слепени с полимерни смоли, които ние самите използвахме масово. Елмирияните сигурно са били малко по-ниски от нас, защото инстинктивно наведох глава при влизането ми в стаята. Имах чувство, че ще отъркам тавана. Беше само на три пръста над главата ми. Последвалия бърз оглед ми позволи да преценя, че обществото на елмирияните е достигнало до множество сходни решения със земните. Вратата се отваряше на панти, имаше задържащ механизъм, който разбира се вече не работеше… От тавана висяха нагризани и проскубани кабели, както и някакви тела, за които предположех, че са били осветителни. В помещението имаше множество подредени сандъци. Някои от тях бяха разбити с груба сила. В този момент установих, че не сме сами. Неголямо черно животно дебнеше в един ъгъл. Влизането ни го стресна и то с два гигантски скока излетя през дупката на единия прозорец. „Плъха“, който беше дебнало, с цвъртене се шмугна под останките на един сандък. А из под тавана с пърхане излетяха някакви гадинки, които „котката“ беше уплашила. Давах имена на слуки, оприличавайки ги на познати видове, но животните сигурно нямаха нищо общо със съименниците си.

След десет минутен оглед и няколко наслуки отворени сандъка се убедих, че сме попаднали на склад. В единия му ъгъл се мъдреше машина с размери на писалище и с неизвестно предназначение. С право предположих, че „Вехтошарите“ не са идвали на Елмира.

Тия „Вехтошари“ бяха като божие наказание. След тях нищо не оставаше в първоначалния си вид.- Нито станция, ни дори планета. Бяха разнообразна паплач сбрана от „кол и въже“, водеща номадски начин на живот. Придвижваха се най-често с огромни транспортни влекачи, но някои от фамилиите притежаваха истински кръстосвачи (макар и от първото, най-старо поколение) или дори мини флоти. Тия последните се изживяваха като космически пирати. Иначе всички вехтошари си бяха един вид космически цигани. Крадяха всичко, до което се докопат. Не спазваха никакви закони освен собствените, вътрешни. Жива напаст. Заради тях се наложи Общността да отдели сериозно перо от бюджета и да го вложи в мерки за сигурност. Модифицираха три ескадрили

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!