Skip to content

Алтернатера_1ва част

постави пакета в нея и отново я метна на гръб. В този момент тренирания му слух долови някакъв шум. Приведе се и се плъзна към изхода придържайки се плътно до стената.

В последния миг не се сдържа и ръката му гребна шепа монети. С нежелание си наложи да ги върне обратно. Последни няколко крачки. Звуците отвън започнаха да се чуват по-ясно. Беше охраната вършеща обходите си из коридорите на палата.

Засякоха се за секунда. Пазачите свикнали с рутината на едва ли не безсмислените си маршрути замръзнаха изненадани. За кратко, но достатъчно следното да се случи:

Ръцете на крадеца потънаха из гънките на дрехата. Едновременно с това с невероятна лекота, пробяга няколкото метра делящи го от пазачите. Докато скачаше оттласвайки се последователно с ляв и десен крак от стената, бедрото и рамото на единия гард, прелетя над главите на двамата като успя и да хвърли по тях сълзотворна бомбичка. Скочил зад гърбовете им се спря буквално за миг извръщайки се, за да се наслади на резултата. Отстрани изглеждаше, че приема предизвикателството на шега. Макар, че всеки в Хат Бака знаеше- Ако те хванат да крадеш от шаха, ще загубиш главата си…

Недоумението на стражата се смени с кашлици и сълзи. Давеха се, залитайки насам натам:„Достатъчно!“

Сянката се стрелна през отворения прозорец от където бе дошла.

Спусна се по единия край на въжето. Долу на двора го издърпа и нави спретнато, прехвърляйки го през рамо. После пак с онази котешка гъвкавост се стрелна, изчезвайки в мрака.

От към замъка започнаха да се чуват викове и да светват прозорци един подир друг.

Свърна за пореден път като не пропусна да погледне в последния момент зад ъгъла. Никой не я беше проследил. Прескочи зида и влезе в малката сутеренна стаичка затваряйки вратата след себе си.

Близнаците посрещнаха Самира. Защото това беше тя. Инициаторката на Задругата на безпризорните. В нея участваха тринадесет годишните близнаци Тул и Орхан, Самира- най-възрастна със своите седемнадесет години и малката Лейла. Девет годишно сираче. Каквито бяха и останалите.

Когато пожар изпепели сиропиталището, им се наложи да заживеят на улицата. Имаше жертви, но повечето деца се спасиха. Само дето след инцидента се разпръснаха. Не и четиримата. Самира ги събра и открила къщата на заклет пътешественик необитаема от повече от година, самонастани групичката в малка сутеренна стаичка с лице към вътрешния двор. Съседа си затвори очите от една страна, за да не си навлече неприятности, от друга заради множеството малки услуги, които успяваше да изпроси от девойката. А тя влезе в ролята на майка и баща за трите деца.

Самира имаше много умения, не само като домакиня и умела детегледачка, но най-вече благодарение на кръвта наследена от бащата когото не познаваше(не, че познаваше майка си). От съвсем малка установи, че може да се промъква и прави невероятни акробатични номера. На улицата тези и способности бързо намериха приложението като я превърнаха неусетно в един от най-търсените професионални крадци на Хат Бака.

Единствения, който знаеше коя е беше нейния посредник и ангел-хранител. Отец Полпой. Бе опитал да я вкара в правия път, но си даваше сметка, че света макар създаден с безкрайната мъдрост на Бог, не е перфектен. Поне не и според човешките разбирания… Затова си позволяваше компромис, но редовно се молеше за децата да получат своя шанс в живота.

Този път може би уцелиха десятката. С разплащането за това, което Самира носеше в раницата си, щяха да се преместят в Туран. Град по-на север, където биха могли да заживеят „на чисто“. Щяха да измислят достоверна легенда относно ситуацията си. Да наемат жилище. Самира да си намери работа, Лейла да учи някоя друга година, а близнаците да чиракуват за почтен занаят…

Самира се върна в настоящето. Момчетата и Лейла стояха около масата с широко отворени от любопитство очи, но чакаха тя сама да им разкаже

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!