Skip to content

Алтернатера_1ва част

дават надежда, а разочарование…

-Казано е: „Единствено честолюбив и непокорен дух може да открие Преброителя.“ Някой със бунтарски характер, но чувство за справедливост! И благородна кръв…

Това вече говореше нещо на Борил. Дори го свърза на мига с конкретния човек. Всъщност, единствения на когото не желаеше да дава поръчение. Хубавия Иван…

Син на сестра му. Онзи ден го бе наказал публично. Младежа беше роден за лидер, за герой, за идеал на цяло поколение девойки, които си мечтаеха за връзка с него. Или юноши безразсъдно подражаващи му… Обаче беше вироглав и непокорен. При това успяваше да разбуни духовете на всички около себе си. Къде с приказки, къде с провокативни действия. Непризнаващ закон и ред. Когато да се сетеше за него първата дума, която му идваше на ум беше „проблем“. С главно „П“!

Но младежа бе от тяхната кръв. Освен това подобна задача можеше да го вкара в правия път. В крайна сметка не един от рода им бе точно толкова, ако не и по-вироглав. На Борил му се наложи да си признае, че всъщност като го гледа, вижда себе си. В едни по-млади до някъде неосъществени години… Сигурно точно за това се ядосваше на младежа: „Така да бъде. Зарчетата са хвърлени. Останалото ще реши Съдбата.“

Поблагодари на Лазар за разбирането. После отново влезе в ролята си на крал. След като отпрати астронома, викна на стража пред вратата.

-Някой да намериплеменника ми! Искам да говоря с него!

 

3

Крадеца се спусна толкова тихо, че би изненадал и дремещата върху стената на палата сянка на петлето-ветропоказател. Достигнал до затворения прозорец, извади скрит в гънките на дрехата си инструмент и след минутка препятствието бе преодоляно. В последствие стана ясно, че е изрязал кръгъл отвор, през който е отключил блокиращия механизъм. Тези действия ставаха на десетина метра височина. Часът беше някъде два след полунощ. Небето беше чисто и пълно със звезди, а луната- тънък сърп в първата си фаза.

В този час повечето жители на град Хат Бака вече спяха третия си сън. Хлебарите и снабдителите щяха да се раздвижат към четири. С тях тръгваха и рибарите. Но дотогава града щеше да поспи. По това време единствените будни бяха нощната стража, случайни гуляйджии, някой въздишащ влюбен и разбира се всеки имащ нечисти помисли…

Крадеца определено беше професионалист. Разполагаше с информация и не губи време с разни лъскави джунджурии като свещници и сребърни прибори. Веднъж достигнал до стаята трезор, вложи всичките си умения, за да я отключи. За сега никой в палата не пречеше на заниманията му.

Факта, че всичко стана толкова лесно го караше да стои на щрек в очакване на неизвестни неприятности. Бавно открехна вратата. Хвърли проучващ поглед в разкрилата се съкровищница. Помещението не беше голямо, но пък бе претъпкано със скъпоценности. Веднага се набиваха на очи сандъчетата пълни със златни и сребърни монети. Трябва да бяха поне десетина.

Стените на помещението бяха оформени като на библиотека. Рафтове и лавици с наредени старинни книги. Останалото пространство беше изпълнено с фигури от слонова кост. Изящни мраморни статуи. Старинни картини. С ритуални оръжия толкова натруфени, че едва ли можеха да се ползват по предназначение. Също такива доспехи, а в един отворен гардероб се виждаха скъпи копринени дрехи. Общо взето тук имаше всичко освен ред.

Крадеца обаче не се отнесе по нищо от изброеното, а с внимателни стъпки избягващи светлите шахматни петна по пода (бяха го инструктирали, че това е нужно, за да избегне скритите капани. В промеждутък от половин час „решетката от лунна светлина“ показваше безопасния към съкровището път) се отправи към масивно бюро. Огледа бюрото, опипа го и откри отключващия механизъм. Тайника разкри съдържанието си. Беше един увит в пергамент, дебел пакет с размери приблизително една на две мъжки педи.

Сега стана ясно, че носи малка раничка. Празна до момента,

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!