Skip to content

Алтернатера_1ва част

превърнали се в прах… Изтичащи годишни сезони втурнали се покрай нея. Раждания, смърт. Пролуки надничащи към други светове. Там живота също кипи в безсмисления си бяг.

Различни събития.- Или просто потенциални възможности. Може би никога няма да се осъществят…

В този момент е важно да запазиш себе си. Да не забравяш защо си влязъл в Безвреме. Иначе си изгубен! Когато Сунг Хи се пренесе в Алтернатера като Маледикта бързо установи, че е надценила възможностите си. Или подценила опонента. Още при пренасянето нещо се случи. Отне част от силите и. Оказа се, че Администратора има скрит коз. Въпреки, че успя да го улови в паяжината си. Отлично написан блокиращ го код. Присъдата- На Миранда той страда от амнезия. При това всяка извършена неправда натежава, добавяйки към бремето, което носи. В последствие разбра, че ключа към освобождаване на пълния и потенциал е скрит в паметта му. Каква ирония на съдбата! Нямаше как да му се отрече- добър беше. Но не може да се мери с нея!

С огромно усилие на волята си припомни коя е. Безвреме опитваше да я погълне. Напрегна се,събирайки частиците от себе си.- Един трепкащ облакенергия. Той се успокои и охлади до по-низша форма превръщайки се в материя. Маледикта, подобна на ефимерна сянка запристъпва зад крачещия Тецкатлипока. Около тях релефа е кошмарен. Бълбукаща, незастинала лава. Избухващи фонтани течна плазма. Облаци нажежени газове пищящи, излитащи в атмосферата под налягане. Трептяща над този пейзаж мараня.

Бога прави последна крачка и се спира. Прави отмятащ жест с ръка. Картината като по чудо се променя. Сега са насред зелена поляна. Пред малък вир, в който се влива пенест поток. Посочва и го, а сам отстъпва крачка назад и изчезва. Не е проронил нито дума.

Маледикта доближава брега на вира и поглежда в него. Вижда отражението си. Азиатските черти напомнят на Сунг Хи, а не на Маледикта. Тецкатлипока достига скритото под маската. После отражението изчезва отстъпвайки пред черната повърхност на димящото огледало. Тя потапя ръце във водата. Раздвижва ги. Появява се картина от детството и. Не е това, което търси. Раздвижва отново ръце и образа се сменя. При втория опитпопада на търсеното. Ето я. Най-самотната следа съществувала някога. Оставена от държащия ключа към Безмерната и Власт! Остава само да го намери!…

Измества перспективата на гледката с внимателни раздвижвания на ръцете си. В действителност гледката е злокобна:

„Полунощ. Терена е някакво безмерно мочурливо поле. Обрасло на често с туфи блатна трева. Ниски хълмчета стърчат наоколо. Там където странника е минал са останали дълбоки следи бързо запълващи се с вода. Тя не отразява луната. Последната се крие зад навъсен облак.

Успоредно със следата се издига иглолистна гора. Тиха река се е разпростряла губейки се към хоризонта. Луната наднича за миг. Колкото да освети водите и. Оказва се, че реката е от кръв… Едновременно с това в далечината белват хиляди отдавна оголени черепи. Подобни на израсли странни гъби. Хълмчетата разкриват ужасната си тайна. Това са безброй гниещи, човешки трупове скупчени на камари един връз друг. Навсякъде околовръст.“

Маледикта трескаво движи ръце извличайки образи от огледалото. Достигнала до странника пропада в света разкрит от Тецкатлипока. Сега не гледа картината, а е част отнея. Изправена върху един хълм от трупове. Държи коса в дясната си ръка. Странника е току пред нея. На гърдите му висне огромен кръст. Със смазваща тежест.

В този момент тишината е разкъсана от призив на ловен рог. Повдига глава и я вижда. Разпознават се!

„Далечен звук на рог разкъса тишината.

Не мръдва лист дори навред в гората.

На мъртви виждам пак лицата.

Луната в облак скрита, не разпръсва тъмнината.

 

Прокобата на Злото витае над Земята.

Вкуса си спомням на вината.

Напират мисли за страха и самотата.

Река от чужда кръв се губи във мъглата.

 

Безкрай от черепи

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!