Skip to content

Алтернатера_1ва част

Обаче народа им беше безчислен. Срещу всеки войн от племето изскачаха десетки. А после още… На урките се наложи да отстъпят в планината.

Света на урките е просто устроен. Понеже са надарени с феноменална сила, малко са препятствията, способни да ги спрат. Ловци- номади, в странствата си понякога попадат на животни подобни на каменния червей. Толкова могъщи, че не могат да бъдат преодолени. В тези случаи им придават мистични сили или божествен произход.

За каменния червей например вярват, че е духа на вулкана, който се гневи за откраднатия огън и отива да си го вземе обратно…

Също така, в света на урките силата, смелостта и честта се ценят изключително. Да предадеш приятел и член на клана е немислимо. Мъжете се стремят да извършат геройство. Жените- да родят и възпитат силни деца. Но в случай на нужда се бият рамо до рамо с мъжете си. Понякога дори по-гневно и от тях! За воденето на бой имат едно правило.- Този, който е участвал в битка заедно с теб се превръща в кръвен брат!…

Сега се виждаше какво усилие полага Удур, за да вкара в някаква от познатите му категории конкретната ситуация. Този насреща му определено беше човек.- Съответно враг! -Когато урките бяха в нужда без дом, човеците ги бяха прогонили с оръжие!

От друга страна само преди миг се беше бил на тяхна страна и бе спечелил не срещу кого да е, а побеждавайки планински дух! На това не можеше да е способен обикновен човек… Той беше или герой, или превъплъщение на някой от боговете! Макар да си беше избрал най-странната възможна телесна обвивка.

Невъзможна дилема. Сигурно изпитва Удур…

Урка пристъпи към човека. Извисяваше се над него като планина от мускули. В ръката си държеше двадесет килограмов, боен чук. Човека трепна присвил се леко, готов мигновено да реагира, но остана на място. Удур пусна оръжието на земята и протегна напред ръка.

-Аз съм Удур, вожд на клана на мечките! Добре дошъл при нас човеко! Нека споделим с теб огъня и храната си!

Човека замръзна за секунда, вслушвайки се в някакъв вътрешен глас. После пое десницата опитвайки да хване предмишницата дебела като дънер. Почувства ръката си като в менгеме когато другия стисна в поздрав. Добре, че нанобронята функционираше безотказно.

-Благодаря Удур! Моето име е Ес Пи. Не мога да откажа гостоприемството ви!

Урка придърпа човека в прегръдката си. След минута го пусна. Обърна се към съплеменниците си.

-Това е Ес Пи! Човека от небето! Той е наш брат!

Племето посрещна госта си с одобрителен рев. Симон бе установил контакт.

2

Крал БорилПети свика съветниците си.

Кохан- ковчежника. Той бе отговорен за данъците, финансовия и счетоводен баланс.

Морено- Генерал на Отбранителната линия. Отличен стратег, наскоро проявил се за пореден път.

Ломаса- тази жена беше неговите очи и уши когато става въпрос за тънка политика и външни работи.

Лазар- възрастния астроном, който беше на чело на Гилдията на науките от времето на баща му… или дядо му!- Балбан Трети.

Освен изброените четирима в заседателната зала влязоха още десетина души, техни най-приближени служители. Специалисти в различни области, заслужили доверието и честта да са тук с дела и умения.

Управителите на градовете Клоц, Щир и Кокту от западната погранична зона също бяха призовани в столицата. Лорна беше издигната на хълм. Обърната към планината. Пред нея Равно поле, Прокълнатите тресавища и трите града чийто обитатели се трудеха на полето или като занаятчии. Постоянен поток от стоки и товари циркулираше между градовете и Лорна.- Двореца беше изграден от бял мрамор. Заобиколен от обитавана от благородниците част.

Дванадесет имения принадлежащи на дванадесет заможни фамилии. Те разполагаха с известна автономия, замъци, земи и села разпределени в различните области на кралството, но постоянното присъствие на част от рода и наследниците им в столицата гарантираше лоялност към короната.

Всяка от

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!