Skip to content

Алтернатера_1ва част

послания прогарят задълго незарастващи рани в душата му…

Час по-късно всичко е на мястото си. Гард е направил нужното. Отдал последна почит.

Труповете на доскорошните му другари са събрани заедно.Затрупал ги е със солидна купчина камъни. Пазеща телата от диви животни. За младата двойка е отделил специалновнимание изкопавайки им ложе, в което да полегнат заедно за вечността.

Последно усилие да издълбае имената им върху парче дърво, което побива на надгробното място…

Изправя се, несръчно изтупвайки колене. Една минута мълчание, в която се опитва да концентрира спомена си за спътниците, които е имал за кратко… Както всички предишни…

Приключил странния ритуал, тръгва с уверена крачка на изток. Трябва да стигне Коледорн, макар че не знае защо…

Сегаще пресече тази усойна долина и после навлиза в лоното на планината.

Звездното небе осветява пътя му. В главата му се загнездва странен стих, който не разбира напълно, но повтаря наум някак по инерция:

 

„Пак къпя се във звуците на траурния валс на Самотата

На арфата си тя за мене свири- разнася нежно тишината…

Приятелката ми- Смъртта, стои във ъгъла опряна на косата.

Но ето, че пристига и Съдбата- пристъпва бавно, в царствена позлата…

Танцувам валс със тях- като единствен почитател…“

След фиаското на нападението, разпръснатите на посоки оцелели грабители постепенно се събираха в група. Сега шестима от тях предпазливо ослушвайки се, оглеждащи околността, бяха скупчени и обсъждаха нещо полугласно. Приличаха на раздърпани, мокри пилета.-Пожълтели от страх лица, чорлави, брадясали. С облещени очи.

Единия от тях се възползва от ситуацията, за да изземе лидерската позиция. Знаеха го като избухлив и груб дори според техните разбирания. Така, че останалите не възроптаха. Всъщност точно от това имаха нужда. Някой, който да ги води. Да им казва какво трябва да се направи. Да им вдъхва кураж. Защото в душите си бяха страхлива сган. Да заколят спящ, беззащитен човек- да. Или пронижат някого в гръб. Но да се изправят срещу обучен, въоръжен противник нямаха смелост.

Нападателите бяха типични мародери. Винаги, при всяко бедствие независимо дали природен катаклизъм, война или друго предизвикано изкуствено, малка част от обществото се припознава и опитва да се възползва от ситуацията. От страданието на останалите. Когато новината за Черната армия се превърна от слух в реалност, а инвазията факт, бандата на Фахтар (онзи, когото Гард обезглави) реши, че могат да излязат от бизнеса с дребните престъпления и се преквалифицират към нещо по-сериозно. Грабежи по пътищата. В началото направиха няколко успешни удара, което вдигна морала им. После попаднаха на кервана с търговците и Гард…

Сега, новоизлюпения главатар Уртай им разясняваше гледната си точка относно ситуацията:

-Ще се оттеглим в скривалището. Да възстановим силите си. Сигурно има и други, които ще дойдат там. Сутринта още преди изгрев, ще се върнем на мястото на засадата. Не ме гледай така Сиф. Вместо това помисли за секунда. Ние всъщност свършихме работата. Остава само да се прибере плячката. Докато вие бягахте кой на където свари, аз останах на място да оценя ситуацията!

Нямаше намерение да им казва, че при бягството си се бе оплел в някакви коренища и паднал на земята, се престори на умрял. Но пък действително успя да огледа мястото на сражението. От керванаединствено онзи варварин с големия меч бе останал жив. На място щяха да ги чакат две каруци стока и двайсетина коня. Както и множество бохчи и дисаги за претърсване!

-Уртай, ами онзи, който преди час ни разпердушини?!

Уртай изгледа зло тоя, който опита да му опонира.

-Много те е страх Невестулка! Вярно, че ни свари неподготвени, но той остана съвсем сам. Една стрела решава проблема. Имам от онази бързо действаща отрова. Ще намажем остриетата си. Достатъчно е едно пробождане или порязване и е пътник! Така

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!