Skip to content

Алтернатера_1ва част

съжаление следващият абзац от Историята няма да бъде увековечен в рими. Бихте се учудили ако можехте да видите колко често се случват подобни неща…)

Гард затъкна гърлото на кратуната и с нехаен жест придърпа меча към себе си. После се потресе. Все едно му е студено. Стана. Олюлявайки се тръгна към мрачната част на лагера. Там където светлината на играещите от огъня пламъци не успяваше да достигне. Все едно иска да вземе няколко дърва, за да ги хвърли в жарта. Или да отиде и изпикае еквивалента на изпитото вино. Да „маркира“ територията.

Всичко беше блъф. Добре изигран. Оригването, мърморенето под нос, както честите залитания бяха само маска, целяща да се „приспи“ вниманието на врага. Онзи, който бе издал присъствието си.- Проблеснали за миг очи. Стаени в мрака сред храстите:Дори човешките очи имат флоресцентност. Като котешките. Макар неизмеримо по-слаба.

Гард ги забеляза. Който и да беше, нямаше добри намерения. Скрит, шпиониращ. Почтените хора не дебнат в мрака, а от далеч известяват присъствието си.

Достигнал до съмнителното място, тренираният му слух долови неволно чукване на метал в метал. Ипроскърцване на натегнат до максимум лък. Нямаше нужда от повече. Изтегли меча от ножницата и с вик „Засада!“ се хвърли напред. Едновременно със скока си се присви, за да не става прекалено голяма мишена за стрелеца. Макар, че от такова разстояние само слепец би могъл да пропусне.

Тетивата звънна. Една стрела се натроши улучвайки кръста точно в средата. Следващите две успя да отклони с две кратки движения на меча. За това време пробяга петте метра до храсталака. После вече беше сред гъмжилото от врагове!

Докато това се случваше, успя да чуе просвистяването на няколко други стрели покрай себе си. Както и глухото им тупване при улучването на плът. Там някъде, отзад. В лагера се разнесоха викове на болка и гняв. После всичко се сля в обща касапница. При това сред мрака на нощта, понеже някой бе успял да издърпа скелетните клони разпръсвайки огъня. От това пламъците се смалиха десетократно. Не след дълго угаснаха напълно.

Гард вървеше неотклонно напред, помитайки всеки, изпречил му се. Нямаше схватки. Само преодоляване на препятствия. Един див инстинкт го тласкаше в точно определена посока. На това място винаги намираше главатаря.

После, както и всеки път се случи същото.- Обезглави го. С един, единствен удар.

Така и не срещна някой, способен да му устои. Този път обаче нещо беше различно. Закъсня.

Никой от спътниците му не бе оцелял. Мародерите се оказаха прекалено бързи. Бяха успели да причинят непоправимото преди Гард да ги пресече. Нападателите, обезверени, поради загубата на командира, се оттегляха без строй. Някои нямаха шанс.- Тези от тях, които се окажеха достатъчно близо до Гард, че да влязат в обсега на меча.

Той вървеше, съсичайки гимеханично, докато търсеше някой останал жив средсвоите. Напразно. Тук видя надупчено от няколко стрели тяло на един от търговците опитал да избяга. Там, посечен охранител на кервана. После попадна на младата двойка. Момчето бе обгърнало с ръце девойката, в безсмислен жест да я предпази. Дори не бе се научил да държи меч. Двамата висяха клюмнали, пронизани от копие. То ги беше „заковало“,превърнати в гротескна статуя. Композиция на безсмислието на Битието, Любов и саможертва…

…Пълен мрак. В средата му разкрачен, стои Гард. С отпуснати покрай торса ръце. Неотменния…

В дясната стиска мощен меч. По дължината му се процежда гъста кръв. Капе, попивайки в земята. Застанал е пред убитата двойка младежи. Главата му се вдига към нощното небе. По шията изпъкват дебели вени издавайки скритото напрежение. После мрака се раздира от един гневен вик „Защо?!“…

Кръста, който носи натежава още, но едновременно с това кости, мускули и сухожилия се нагаждат. Пред очите му прелитат неразбираеми картини. Почти го заслепяват. Всеки път е едно и също! Непонятните

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!