Skip to content

Алтернатера_1ва част

същността!“

Барда приключи тъжната песен. Следизпяването на последниякуплет постави длан върху струните и пресече меланхоличното им трептене. Точно преди водача на групата- Лотар, да му направи забележка. Имаше нещо пророческо в текста на песента:„На подобни места не е добре да провокираш Съдбата. Не знаеш, кой може да те чуе.“

Лагера разположен в подножието на планината, предлагаше изглед на запад, към мъртва равнина. В далечината, опожарен от нахлули орди град все още димеше изпълвайки небето с кълбета сажди.

Групата от седемнадесет души бе спряла за нощувка. Двете придружаващи ги каруци с провизии бяха поставени така, че да пазят завет от северната страна. Под тях опънаха тентите. В средата на стана гори буен огън. Хвърля танцуващи светлини. Правейки сенките отвъд предела, загадъчни.

Барда уви грижливо лирата в платнена кърпа. Огледа спътниците си. Петима от тях заедно с водача Лотар, бяха охрана. В момента двама, от коитоса на пост. Някъде там- в мрака. Другите десет души бяха лесни за определяне. Приличаха на амбулантни търговци и занаятчии. С изключение на младата двойка. Младежи с жълто около устата. Най-вероятно бяха избягали от дома. Непрекъснато се натискаха и мляскаха. Колкото до Тома, тридесет годишният бард бе предприел това пътуване с надеждата да събере истории за сага, която да го увековечи. Макар, въздишащите по русите му къдрици девойки да му липсваха, истината бе, че в родния Октубан нямаше друго, което да го задържи.

Виж, последния спътник беше интересен субект. Въпреки, че се държеше настрана- в края на лагера, не можеше да остане незабелязан.

Тома дори можеше да си го представи герой в някоя от историите си. Странника беше със среден ръст, но изключително солидно телосложение. Застанали до него охранителите наети да пазят кервана изглеждаха глуповато. Облечен в груба дреха от плетен коноп, върху която бе пристегнал с ремък нещавена кожа от глиган. Ширината на кожата не бе достатъчна, за да покрие целият му гръб. Изглежда служеше за броня, понеже по нея личаха немалко следи от удари и прорези. Когато странника раздвижеше ръце, изпод широките ръкави на конопената риза се показваха нечовешко дебели китки. На краката му бяха нахлузени калцуни от същата плетена материя. Този път подсилена от долу със смола. Конопа импрегнирам с нея, образуваше гъвкава подметка. Тези самоделни ботуши бяха поне четиридесет и седми номер. Крачолите на торбести панталони бяха напъхани в тях. Виждаха се и преплитащи се върви, които ги стягаха до под прасците.Косата му, черна и къса, наподобяваше глиганската четина по кожата.

Лицето на този човек беше уникално. Уста, уши, нос, скули и вежди смазвани, мачкани, чупени безброй пъти. Винаги зараствали без медицинска помощ. Изглеждаха като недобре снадена поредица от кръпки. По средата им, някой беше сложил две искрящи, стоманени очи. Непреклонни. Наблюдателни. Показващи остър и здрав ум.

Обаче онова, което хвърляше в недоумение беше огромния кръст. Занитен с вериги през врата му и гърдите. Сигурно тежеше ужасно, защото бе изработен от масивен метал, но дори и сега- полулегнал пред огъня, странника не го сваляше от себе си. Носеше го. Постоянно. На кръста- гравирани три букви „С“.

Останалото му „оборудване“ беше двурък меч видял безброй сражения, но добре поддържан и кратуна с вместимост минимум пет литра. Често я надигаше, отпивайки. Съдейки по малиново червения цвят, който носа и бузите бяха придобили, в кратуната нямаше нито мляко, нито сок от целина.Вечно съпътстващия го облак винени мушици нямаха никакъв шанс. Опиянени от алкохолните пари, се мятаха неориентирано насам-натам, летейки като свободни електрони. Неможейки да достигнат източника на дразнението.

Докато Тома водеше мислено „бележки“, Гард (така се казваше субекта на наблюденията му) упорито опитваше да удави с вино някакви известни само нему мисли…

(…За

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!