Skip to content

Алтернатера_1ва част

Там, вътре. В кръчмата.

Тук на вън, нещата стояха различно. Вечерният въздух с острите си повеи имаше отрезвяващ характер. При това улицата беше съвсем тиха и пуста. Трепкащата светлина на уличните фенери едва разбиваше тъмата.

Последните призиви за схватка у джуджето бяха заглушени благодарение на ливията. Женската беше застанала като статуя с разперените си ръце. Символично препречвайки пътя му към „Веселата Моли“.

Без източника на провокацията, Дърк постепенно се успокои,връщайки се в настоящето. Колкото бързо се палеше- толкова бързо му минаваше. Не беше от тия дето гонят карес с години. С него беше лесно. Ако нещо не му харесва, ще го разбереш на мига.

Ливията погледна джуджето с най-близкото, което можеше да се нарече „любов“. Малкото, което хората знаеха за вида и бе, че предпочитат самотата. Единаци и особняци, ливиите никога не бяха виждани по двойки или в групи.

Как и защо Кира и джуджето се бяха сближили, бе чиста загадка.

-Дърк, оставям те само за минутка и вече забъркваш каша!

Въпреки, че тона и беше строг си пролича, че не му се сърди истински.

-Мф…

Изсумтя джуджето.

-Зная, че няма да повярваш, но този път вината не беше у мене!

Намести наковалнята на гърба си. Ливията бе успяла да я прибере заедно с чука му в последния момент преди оттеглянето.

-Всичко започна от онова превзето конте! Заля ме с бирата си! При това ме нарече скалояд! Трябваше да отвърна! После пък миньорите ми скочиха понеже джуджетата им подбивали цената на труда! Аз само се защитавах!… Матовия ще потвърди!

„Матов“ беше прякора на кръчмаря. Никога истински пиян, никога напълно трезвен. Казваха, че навремето бил луда глава. Умееше да прави компания на клиентите. Вписваше се перфектно в обстановката и винаги имаше подходяща дума за всеки посетител. Понякога използваше дървена бухалка, за да вразуми най-буйните, но дори и пострадалите не му се сърдеха дълго. Матовия си знаеше мярката.

Кира изгледа продължително джуджето.

-Имаме работа за вършене. Във форма ли си?

-Не думай? Работа казваш. И аз не съм си губил времето напразно. Трима неделни имат нужда от услугите ни. Колкото до другото- знаеш, че няколко бири не ми влияят на преценката. Аз съм винаги във форма!

Изпъчи се малкия. „Неделни“ наричаха случайните пътници, на които личеше, че понятие си нямат от света. Понякога с тях бе лесно, друг път истински хаос. Особено когато не слушаха водачите си, а имаха лично мнение по всеки въпрос. Но пък винаги плащаха добре.

-А каква е твоята работа Кира?

-Аз ти говоря за нещо сериозно. Ескорт!

-Ескорт? И коя е клечката избрала услугите ни? Познавам ли го?

Веднага му дойдоха на ум няколко имена на богаташи от Кокту. Евентуални клиенти за Ескорт. Можеше да е Мерибан, търговеца на платове. Или пък Вой. Солиден рентиер, който по слухове притежавал една трета от централната градска част. Имаше роднини в Тунай и нерядко пътуваше до там през Тир Салахи. За Колмар- диамантения крал, Дърк дори не смееше и да се надява, че ще потърси услугите им. Онзиси имаше частна армия и слуги за всичко…

-Добре, няма да те мъча повече…

Прекъсна мислите му Кира.

-Без друго няма как да познаеш понеже не става въпрос за местни знаменитости…

-Виж ти, виж ти…

Провлачи малкия показвайки, че ливията е привлякла вниманието му. Едната му вежда въпросително се вдигна на челото. Кира заразказва:

-Минавам значи покрай Вестан- хлебаря. Днес сутринта. Пред пекарната седнал на земята Мартиш. Просяка. Поиска ми петак. Съжалих го и му подхвърлих. А той ми вика: „Кира, за благодарност ще ти кажа нещо. Иди на площада. Търсят наемници. Чужденци някакви. Личи си, че са много богати!“

Като чу името на просяка, джуджето изсумтя. Онзи не беше лош по характер. Само малко слаб в главата. Не може да му се има вяра. Кира продължи.

-Имах половин час време докато се върна при подковача за конете. Викам си: „Кира, нищо не можеш да загубиш. Иди и виж

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!