Skip to content

Алтернатера_1ва част

въвлякоха в облог и той се сдържа до последно. Кръчмаря упражняваше правото си на рефер чрез силови методи.

Удара свари работника съвсем неподготвен и той кротко полегна на земята. От това понечи да се възползва друг студент. С див крясък на тържество скочи с нозе върху гърдите на врага си. Миг след това се намери опънат на земята до него от премерен удар на дървената палка по ухото.

В тази част на кръчмата ситуацията изглеждаше трагикомично. Не така обаче стояха нещата при „тежката артилерия“. Част от клиентите на „Веселата Моли“ бяханаистина проблемни личности. Престъпници с дълги досиета. Хора търсени от закона за тежки престъпления. Индивиди, чийто външен вид говореше за богат опит в улични разпри. Смачкани уши, счупени носове, белези от аркади по скулите и веждите. Както и такива, получени от подли удари по главата в гръб.

Собствениците им бяха преживели не една жестока схватка и предателство. Бяха оцелели. В гъмжилото където се бяха вкопчили, проблясваха ножове. Нерядко някой изпъшкваше пронизан от стоманено острие. Пода започна да става хлъзгав от локвите кръв. Виж в такова меле, кръчмаря избягваше да се забърква. Там оставяше нещата да се развият от само себе си. След това за него оставаха рапортите в полицията и търкането на дъсчения под. Всичката тая кръв не привличаше клиентелата…

В този момент Кира забеляза другаря си. Всъщност видя отвореното пространство където явно се подвизаваше джуджето. Тя не се тревожеше особено за Дърк. Тойзнаеше как да се грижи за себе си. По-скоро бе притеснена за тези около него. Полицейския инспектор ги бе привиквал вече няколко пъти. Каза, че ще им отнеме лиценза ако създадат безредици дори само още веднъж. Че ще ги тикне на топло за достатъчно дълго време, та да преосмислят битието си.- Край на цитата!

Кира видя дребосъка блъскащедна в друга главите на двамина, които незнайно защо бяха паднали на колене пред него, държейки се с две ръце за слабините. Миг след това няколко техни другари скочиха отгоре му, в напразен опит да го обездвижат. Джуджето беше във вихъра си.

Кира видя как Дърк ги пресреща с чук и наковалня в ръце. Всеизвестно, е че желязото бие по твърдост костите. Който има неблагоразумието да пренебрегне тази житейска мъдрост ще страда! Стори и се, че сред какафонията на всичко случващо се в залата, чува звъна от ударите на ковача. Видя как един след друг започват да се търкалят по земята глупаците решили да проверят горното твърдение лично.

Кира не губи повече време и се спусна да измъкне партньора си от така забърканата каша.Започна пъргаво да прескача или заобикаля групичките счепкани, биещи се. Молеше се само да не е пристигнала прекалено късно!

Обаче Дърк имаше да каже още едно- друго. Скочил срещу най-едрия от нападателите си, се бе вклинил с колене в гърдите му, придърпвайки към себе си реверите на дрехата.

Джуджето започна да му нанася методични удари с глава, опитвайки се да изравни всички съществуващи релефи на лицето му в обща плоскост. Това със сигурност щеше да му се отдаде ако Кира не го бе извлякла от тая касапница.

Ливията държеше с една ръка джуджето, а с трите си други отблъскваше евентуалните му жертви. Те, изгубили реална преценка за ситуацията, настъпваха отвсякъде.- Дори да не познаваш ливиите, можеш да се досетиш за силата им когато видиш някоя от тях да носи под мишница осемдесет килограмово съпротивляващо се джудже!

Дърк риташе напосоки във въздуха, разпенен от гняв. Съсслучайно кроше достигна един от опонентите си. Онзи се беше изхитрил успявайки някак да се гмурне под отблъскващите ръце на ливията. Удара го накара да седне на земята. Започна да бърка из устата си, вадейки парчета строшени зъби. Щеше да му остане спомен до живот. Другите бързо установиха, че шамарите на Кира са не по-малко опасни. Всъщност последното нещо, което биха искали да опитат…

Шумотевицата остана зад гърба им.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!