Skip to content

Алтернатера_1ва част

метра. Кожата му е гъвкава броня отделяща лепкава слуз, която допълнително натрупва слой натрошени камъни върху себе си. Ако гигантския организъм има някакви витални органи, те са скрити под пластове броня. Останалото е уста като каменотрошачка, и мускулесто черво тласкащо неспирно напред. Звяра е сляп и макар да не е хищник дейността му е разрушителна.- С маниакална методичност прочиства прокопаните си тунели така щото да има циркулация на въздух чак до бездната където обитава… Изходите на тунелите му почти винаги съвпадат с големи пещери. Не понася огъня, който провокира агресивността му.

Как да победиш подобен враг? Разбира се можеха да опитат да го смажат срутвайки пещерата. Една напълно безсмислена победа, а и не беше сигурно дали подобен метод ще проработи.- Биха били нужни тонове падащи скали, за да му нанесат вреда.

В този момент чудовището ги нападна! Каменния червей никога не напуска пещерата и тунелите си. Никога- до сега. Бяха разположили лагера на петдесет метра от входа на пещерата. На малка горска поляна.

Усетиха движението под краката си като умерен земетръс. После шатрата в близкия до пещерата край на поляната се килна настрана и пропадна под земята. Огнището се разпиля изсипвайки жарава в открилата се под нея дупка. Гор и жена му едва успяха да отскочат назад, за да не пропаднат и те в зейналия отвор. От там изпълзя червея. Гънеше мускулестото си тяло измъквайки го изпод земята. Плюеше въглени жарава. Устата му беше като фуния пълна с концентрични кръгове малки зъбки. Не се забелязваха никакви сензорни органи по него. Обаче по някакъв начин усещаше движенията около себе си. Сигурно чувстваше някакси вибрациите.

Тялото и опашката се метнаха в мускулен спазъм. Удур видя как движението застига Кобум- един от ловците. Перна го и го размаза все едно не е сто и шестдесет килограма мускули, а някакво насекомо!

Шамана бе дал малкия Гър-ту в ръцете на майка му. Сега Удур каза на Хта да се погрижи за детето и себе си. Сам, стиснал чук в ръце, се хвърли решително срещу беснеещото животно. А там, лагера буквално за минути се бе превърнал в пълен хаос. Вещи, шатри, разпръснати огньове и постепенно нарастващ брой трупове и осакатени войни опитващи се да спрат чудовището. Всичко това се бе сляло в едно общо безумие.

Удур замахна. Удара беше толкова силен, че дланите на ръцете му изтръпнаха. Червея като, че ли трепна. Спря се за миг размишлявайки относно новите усещания. После се извърна към вожда. Явно бе успял да привлече вниманието му.

Може би историята щеше да остане много по-кратка, но точно в този момент гръмна гръм. Без никакво предизвестие.

Макар, че в планината времето се мени бързо, небето бе ясно. Без следа от облак.

Едновременно с гръмотевицата над главите на племето блесна ярка светлина. От няколко метра височина на поляната падна, появил се от нищото човек.

С падането си се претърколи и скочи на крака. Кожата му блестеше като сребърна. С един поглед оцени обстановката. Вдигна ръка насочена към каменния червей. От нея плисна кратък лъч. Буквално потъна в звяра, оставяйки димяща дупка в бронята му.

Животното подскочи с всичките си пет тона тегло във въздуха. После ревейки ужасно, се заби обратно в дупката, от която по-рано бе изпълзяло. С невероятна скорост пропълзя навътре и изчезна… След него на поляната остана хаоса на разбития бивак и няколко трупа на урки. Други десетима, които се бяха опитали да спрат звяра с куцане си помагаха един на друг.

Удур разгледа човека. В погледа му личаха недоумение и респект. Като изключим странния цвят на кожата и поразяващите светкавици излизащи от ръцете му, новодошлия по нищо не се отличаваше от хората от низините. Местното население на Миранда. Но те бяха слаби, безволеви и още при първата среща показаха, че са лошо настроени срещу новодошлите в земите им. Имаше няколко неизбежни стълкновения с много човешки жертви.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!