Skip to content

Алтернатера_1ва част

цанеше охрана и водач по опасните и маршрути. Винаги се намираха кервани или пътници готови да платят. В тази работа се запозна с Кира. Някак естествено станаха приятели. Нали и тя страдаше от различието на расата си. Скоро станаха незаменим тандем. Джуджето и ливията.

Именно днес трябваше да се срещнат във „Веселата Моли“ защото излезе добра оферта. Дърк пристигна малко по-рано, за да хапне една гозба и да обърне някоя халба с бира. Точно тогава някой друг „обърна“ халбата бира. При това върху него! Не само това, но го и нарече „проклет скалояд“. Освен уменията си на ковач, притежаваше и нещо друго обичайно за джуджетата. Раздразнителен, тежък, заядлив характер. Предварително разпален от лютите чушки. По принцип Дърк нямаше нужда от провокация, за да влезе в стълкновение. Още с пристигането си в Кокту бързо установи, че големите хора страдат от меки капачки на коленете и меки, ама много меки глави!…

Без да издаде звук джуджетостиснало наопаки дръжката на ковашкия си чук с присвита между дебелите рамене глава се извърна към виновника. Онзи се хилеше глупаво като тиква на плет. Едва ли не горд от постъпката си!

Цапна го с чука по пръстите на десния крак. После рязко изпружи ръка нагоре. Дръжката се заби в брадата на мръсника. Силата и ефекта от удара бяха подобни на конски ритник. Мутрата му се изкриви от болка и изумление. Изглежда в неговия свят всяка разпра се предвещаваше от дълги уговорки. След това започна да пада назад. Размахваше ръце в опит да се хване за нещо. Това му действие успя да повлече покривките на двете съседни маси, събаряйки чаши и чинии по земята.

Ето какво даде старта на „Голямото сбиване при Моли“ както по-късно същия ден го описа „Новинарник“. Вестника издаван в Кокту. Другото е история:

Почувствал преимуществото на мнозинството за момента, единия от пехотинците потърси развръзка с провокация срещу рейнджъра. Откъсна пагона му и го хвърли във лицето му все едно казваше: „Боклук, нищо не струваш!“

Онзи не се помая и за миг, а се вкопчи в провокатора, налагайки го по мутрата с юмрук. Втория пехотинец, скочи да се притече на помощ на другаря си. Скоро тримата се превърнаха в търкалящо се на посоки кълбо, от което щръкваха ту крак,ту ръка. При това голяма част от ударите не достигаха целта си, а се стоварваха върху случайни клиенти, попаднали на пътя им. Разбира се почти всеки във „Веселата Моли“ имаше претенции да е: „Не, кой да е“.-Съответно справедливото му възмущение на мига се превръщаше в ответни удари, също толкова хаотични като тези, които случайно бе получил!…

Пет минути след началото на сбиването, когато Кира влезе в кръчмата, мелето бе станало всеобхватно. В единия ъгъл работник душеше хилав младеж. Той вече бе започнал да придобива онзи уникален,лилав цвят на зрял патладжан, който имат обесените след три дни люлеене на въжето. Няколко от другарите му подскачаха истерично като група бабуини около работника и го замерваха с храна, прибори и столове. Той обаче си бе наумил да свърши работата до край. Със зловещо мълчание и непукизъм спрямо мъчителите си, продължаваше да стиска и натиска към земята студента. Беше го хванал с две ръце за врата. Онзи подбелил очи, само се плезеше без никакъв опит за съпротива. Сигурно беше припаднал, защото се изпусна.

От това миризмата в кръчмата не се подобри. Съответно погнусата върна работника в тукашната реалност. С отвращение отхвърли от себе си плужека. Това спаси живота на студента. Залитащ неориентирано, се давеше и кашляше, държейки се за гърлото. Работника понечи да се обърне към следващата си жертва, когато беше пресрещнат през устата от тежка, дървена палка. В опитните ръце на кръчмаря, се превръщаше в „Оръжие на справедливото възмездие“. Кръчмаря имаше опит в безброй сбивания и вземаше страна едвакогато нещата наистина загрубеят. В интерес на истината Матовия щеше да се намеси по-рано, обаче го

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!