Skip to content

Алтернатера_1ва част

гасяща пожара. Хранеше се с настървение, все едно целта бе да заситинякакво гладно чудовище живеещо в тумбака му. Гледано отстрани, на такъв апетит бе лесно да се завиди.

В този момент някой неумишлено наруши крехкото равновесие, на което се крепеше мира в кръчмата. Една непремерена дума. Един случаен жест. И кавгата започна.

Разбира се, никой не установи мига дал началото. Нито виновника и причината за започването му. Просто всеки даде приноса си.

Ей там, в ъгъла на барплота самотен рейнджър се сдърпа с двама морски пехотинци. Въпреки, че бяха от елитни звена, винаги търсеха възможност да се докажат по между си. Кой е най-добрия. Като, че имаше значение под чий пагон ще загубиш живота си. За чужда кауза. Щом не е твоята…

На няколко метра от тях, група строителни работници се сблъскаха с няколко десни екстремиста. Младежите току бяха завършили образование, но вече знаеха, че не искат на трудовия си пазар гастарбайтери. Нищо, че икономиката на родината им зависеше от същите черноборсаджии. Още повече, че в действителност самите те нямаха ни най-малко намерение да вършат „такава мръсна работа“. Или каквато и да е друга. Всъщност бе въпрос на принцип!…

Когато за страничния наблюдател изглеждаше, че нещата вече са достатъчно зле, онзи господин дето беше облечен превзето с пищните си дрехи, с множество дантели направи финалния ход. Дъщерята на кръчмаря му сервира поръчаната халба бира. Той се обърна и тръгвайки от барплота към масата си, залитна. От това пенливата течност се лисна право във врата на Дърк, който се оказа на неподходящото място. Джуджето, зачервено и потно от изядените люти чушки, бе охладено по най-неприятен начин.

Седмица по-късно, свестил се в болницата- господина с превзетите маниери щеше да се разкайва за действията и думите си. В последствие щеше да промени напълно първоначалната си версия и накрая щеше съвсем да си измисли история, показваща го във възможно най-добра светлина. Това обаче едва когато даваше показания при полицейския началник. Сега просто изгледа презрително от своите метър и осемдесет джуджето, което имаше просташки маниери и наглостта да задява сервитьорката. Вместо да се извини, изпсува използвайки непростима обида наричайки малкия „проклет скалояд“. После измърмори нещо в смисъл, че е похабил пивото си заради някой, който се врял в краката му.

Джуджетата не се славят с особена чувствителност, но мразят да ги наричат скалояди. Планината е тяхна майка и дом. Макар да копаят безспир в търсене на ценни метали и кристали, те претендират, че с действията си облагородяват натурата и.

Наистина има някакво триизмерно изкуство вложено в плетениците от тунели и помещенията им. В крайна сметка дори когато попаднат на жила, следват един специфичен модел създаващ уникални структури под земята. Там резонанса от всеки произведен звук се превръща в слово. Така оформени, че с екота си разказват истории. Кънтенето еДревния език. Джуджетата се гордеятособено с това си умение. Ето защо „скалояд“ беше за тях абсолютно омаловажаване на майсторството им. Приравняващо ги със скалните червеи. Брутални, глупави твари, които се налага да търпят. Нерядко причиняващи сериозни повреди в тунелните системи…

Дърк не беше типично джудже. Бе аутсайдера на племето. По непонятен начин заразен с желание за странстване и приключения, напусна родната Тир Салахи преди няколко години. Близките му напразно го увещаваха да не прави глупости. Че няма да намери нищо за себе си в света на големите. Той обаче беше дебела глава. Каквото си наумеше- вършеше го. Така, че един ден събра вързоп вещи и след няколко прощални думи потегли. Достигнал до Кокту се установи в града за известно време. Обичайно за расата, ковашкия занаят му идеше отръки. Това умение го изхранва известно време. После неспокойния му дух го тласна към наемническото поприще. Познавайки добре планината се

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!