Skip to content

Алтернатера_1ва част

Но пергамента трябваше да пропътува около двеста километра. През особено трудни земи. На север и североизток. През пустинята Оман. През планините Каракулак. Накрая-мъртвите полета. Освен ако пътника успееше да се качи на кораб и избегнепоследните по вода. Това не беше пътуване за девойка, а за умел пътешественик, но нямаха избор. Смъртта на Алабим нямаше да остане неразследвана. Кой знае до къде щяха да стигнат шпионите на шаха. Тайната полиция бе известна със зверските си методи. И пълната липса на милост.

Полпой се зае да напише препоръчано писмо до своя стар приятел и наставник- Методий. Някога, той бе взел под крилото си младия Полпой. В едно друго време… Като, че преди цяла вечност. Бендида! Отдавна напуснатата родина. Коледорн, родния град на Полпой…

Полпой не си позволи повече спомени и слабости. Написал препоръчаното писмо, извади карта на Света и подробно обясни на Самира предвидения маршрут. Когато всичко беше уточнено, я накара да го изчака. Върна се след десетина минути. Носеше фишек увит в стар парцал. Бяха шепа сребърни и медни монети. Всичко, което успя да и даде.

-Не ми отказвай, вземи ги!

Настоя Полпой.

-За това, което ти предстои на теб ще ти трябват много повече. Ето, че намериха истинското си предназначение.

С тази сума и разплатата за поръчката, разполагаше с достатъчно средства, за подобно начинание. Освен това уменията и винаги можеха да влязат в употреба. Но Самира се тревожеше не за себе си, а за децата, към които имаше майчина отговорност.

Решиха да ги вземе със себе си до Туран. Там ще намери госпожа Ай Бахан. Тя беше отговорна за един пансион.Послушниците и периодично посещаваха манастира. По-късно някои от тях се присъединяваха към братството и сестринството. Една служба отдадена на Бога и хората.

Полпой изпрати момичето с последни думи:

-Още нещо Самира. Искам да знаеш, че нямаше да поискам подобна жертва от теб ако бях поне малко по-млад. Щях сам да поема този път. Годините обаче вече ми тежат прекалено… Разпознах един символ върху ръкописа. Това е причината да настоявам!… Подписан е с името на някого, когото мислех за легенда… Този символ може да се преведе като „Последния другар“, „Преброителя“… Подобен е на старо финейския… Вече зная- историите са истина! Щом Той действително съществува, един ден на Миранда ще бъде въздадена справедливост. Върховна. Ти върна вярата на стареца! Сега върви Самира! Момиче! Тръгвай и не се обръщай назад!

Безпризорните напуснаха Хат Бака далеч преди изгрев слънце. Самира не можеше да си позволи никакво забавяне. Инструкциите на отец Полпой бяха ясни и категорични. Имаше всички основания да му вярва. Плана- прост. Лесен за следване.

4

Злото имаше белезникава, болнава, набръчкана кожа. Плътта под нея изглеждаше мека и гниеща. Макар да бе толкова слабо, че повече приличаше на скелет от колкото на човек. Главата, загубила деветдесет процента от косата си, приличаше на яйце обвито със сивеещ мъх. Увенчано с големи, щръкнали уши. Виж по тях, можеше да се забележи някой друг твърд, щръкнал косъм. Картината някакси довършваха широка уста с тънки, безкръвни устни и дълъг, остър нос- Сложени на лицето от двама различни души. Никой от тях не беше художник.

Очите се отвориха. Изпъкнали, големи, тежки. Очни ябълки с мътен, жълтеещ цвят. Изпъстрени с множество кръвоносни съдове. Ирисите- почти безцветни… Постепенно погледа се фокусира все едно пристига от далеч. Някакво друго място, извън познатите измерения… Намираше се… сред Нищото. Злото висеше заключено в Безвремието на Пространството между Световете. Пред него, малък процеп раздрал реалността надничаше към някакъв друг свят.

Спомените се връщат един подир друг:

„Емин, обичливо дете, рано загубва майка си. Бащата поема грижите на двамата родители, за да отгледа малкия и двете му сестри. Времената са тежки. За сам човек:Усилието, непосилно.

Уважаван член на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!