Skip to content

Алтернатера_1ва част

седмица както отец Полпой подреждаше ценните екземпляри. Обичаше книгите. Особена слабост му бяха древните текстове. Колкото по-стара беше, с толкова по-голям респект се отнасяше към книгата. Вярваше, че му говорят. В някоя от тях ще открие онази универсална мъдрост, която ще направи света по-добър.

Увлечението му постепенно прерасна в мания. Но тъй като лудостта му по книгите беше кротка, другите братя използваха знанията му назначавайки го негласно за библиотекар. Достатъчно беше някой да потърси и попита за заглавие и след минутка книгата бе в ръцете му.

Килията му беше пълна с книги пострадали от дъжда. Някои чакаха за подмяна на корицата, но други трябваше да бъдат изцяло преписани, за да се запазят за поколенията. Не можеше да се разкъса между едното и другото, затова реставрираше в малкото свободно време предвидено за лични нужди. Не, че другите не му помагаха. Просто това бе неговото призвание.

Манастира беше обител на знанието. Понеже то бе достъпно за всички, святото място бе с уникален статут. Килиите на монасите бяха табу за сестрите и послушниците, но останалата част бе обща. Самира често ходеше в манастира и така постепенно отец Полпой я взе под крилото си. Между подреждането на книги, преписването на ръкописи и службите му оставаше време да се моли за нея и останалите хлапета. Дори да и намира по някоя работа. Често не особено богоугодна, но щом е за добра кауза- беше простимо. Странно как простовато добродушния отец успяваше да изтълкува всяко действие, обгръщайки го в положителна светлина… Ако не бе вътрешната му увереност, че е прав- с подобни словесно философски еквилибристики би могъл да направи политическа кариера. Не и отец Полпой. За него бе важно действително да служи на хората…

Полпой стана и изтупа трохите хляб и сирене от робата си. Канеше се да тръгне към библиотеката когато на вратата на килията се почука. Понечи да отвърне утвърдително, но една глава с ореол от гарваново черна коса и очи зелени като планински езера го изпревари.

-Самира! Какво правиш тук?

Успя да намери вътрешното си равновесие Полпой. Излизайки от килията си я изведе по коридора.

-Момиче, знаеш, че не бива да идваш в спалните помещения! Ще ми навлечеш беда на главата!… За какво е всичко това?

-Отец Полпой… Този път нещо страшно се обърка…

Полпой я отведе на малка маса в ъгъла на библиотеката. Другите монаси в помещението познаваха девойката. Знаеха, че често идва за съвет при наставника си. За това приглушения им разговор не направи никому впечатление.

Петнадесет минути по-късно ситуацията бе следната. На масата пред двамата лежеше отворената пратка. В неголяма кутия бе поставен навит на руло пергамент. Когато Полпой го бе разгънал, за да го разгледа едва успя да прикрие вика си на изумление. По всичко личеше, че текста е написан на Древния език. Това беше първият оригинален документ, който Полпой виждаше. Не само той!- Езика бе безвъзвратно изгубен за поколенията. Само няколко стари автори се осмеляваха да коментират материята, давайки оскъдни наставления за предполагаемата семантика на езика. Разполагаха единствено с няколко десетки символа, случайно съхранени. Гравирани върху единични артефакти.

Сега мозъка на Полпой заработи на бързи обороти. Скоро състави план: Съобразно стеклите се събития нямаше да е разумно Самира да остава в града. Находката сама по себе си също бе изключителна.

Затова той направи единственото, което сметна за разумно. Прекопира и скри текста, който зае едва страница. Просто не можа да се сдържи. Разбира се, не смееше да се поставя наравно с великите историци, но за него щеше да е чест ако успее да преведе написаното. Или поне да даде зрънце принос!

Този уникален текст трябваше да бъде съхранен на сигурно място. Поверен на някой посветен. Някой с големи постижения в областта на мъртвите езици. Ако имаше такъв човек, то той беше отец Методий.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!