Skip to content

Алтернатера_1ва част

преживяното.

-… и тогава единия, който беше бавен като гомбър и почти толкова интелигентен започна да се обръща към мен. Аз се метнах над главите им оставяйки им една „миризливка“ за спомен!…

Очите и блестяха докато разказваше, преживявайки отново случилото се. Хлапетата бяха възхитени. Едва дочакали края на разказа, започнаха да се закачат и гонят около масата, но след няколко минути еуфория Самира ги укроти.

-Още не е свършило. След десетина минути тръгвам към порутената воденица. На изхода на града. При реката. Там в групичката дървета ще изчакам поръчителя. Много е потаен. Приключваме размяната и после!… После ще направим всичко, за което сме си говорили и мечтали толкова пъти!…

Лейла въздъхна. После се прикотка към девойката, гушвайки се в нея. Самира я прегърна и погали по косите. След това с престорена строгост се скара на тримата и ги сложи в леглата. Знаеше, че отново няма да заспят докато тя не се прибере. Изгаси свещта и излезе…

…Петнадесет минути откакто се бе притаила в короната на единия дъб. Всичко изглеждаше наред. Първо чу тихия тропот, а после сред дърветата видя приглушената светлина от фенера на капрата. Едва мъждукаше. Колкото да направи мрака отвъд половин метровия му обхват още по-плътен. За изненада на Самира каретата имаше отличителните знаци на фамилията на шаха. Обаче клончето чемшир и розата бучнати до фенера бяха тайния знак на поръчителя. Каретата наближи предварително уговореното място. Една ръка държаща кесия се подаде от прозорчето.

При преминаването и покрай дъба каретата забави ход.Самира се спусна отстрани на степенката. Взела кесията, тъкмо да подаде кутията на тайнствения си клиент, когато отпред настана суматоха. Конете рязко спряха риейки на място, а кочияша, викна към пътника. „Бандити господарю!“ Това беше последното, което успя да каже защото в следващия миг от гърдите му щръкна дълга стрела. Прониза го с тъп звук. Той изпусна поводите на конете и се килна напред, увиснал на капрата.

Самира понечи да се измъкне, но ръката успя да я задържи. От прозорчето се показа главата на непознатия поръчител. Позна го- брата на шаха. Успя само да и каже: „Задръж пратката. Ще те потърся! Сега се спасявай!“ И я пусна.

За щастие на Самира, беше застанала от страната на каретата, потънала в пълен мрак. Остана незабелязана от нападателите. Успя да се издърпа и набере по клоните на дърветата и се сви тихичко сред тях. Минута по-късно конете бяха разпрегнати, а каретата пламна като факла. На заревото от огъня Самира успя да преброи десетина маскирани души. Един от тях, явно главатарят, търсеше нещо и извика от яд когато не го намери.

До разбитата, горяща карета бяха извлекли тялото на Алабим. Брата на шаха. При нападението сигурно бе опитал да се съпротивлява и някой го беше посякъл.

Не искаше да рискува повече. Бе видяла предостатъчно. Ако я разкриеха, не би могла да се надява на милост. Като полагаше максимални усилия се измъкна по-тиха от сова в нощен полет. Кесията с наградата беше у нея. Също и стоката…

Прибра се при близнаците и Лейла, но след досега със смъртта лицето и беше бледо и помръкнало. Легна си, но дълго не можа да заспи прехвърляйки до безкрай изминалите събития. Обмисляща следващите си действия: „Достатъчно- утрото е по-мъдро от вечерта.“ Накрая очите на Самира сами се затвориха. Малко по-късно дишането и стана бавно и равномерно…

Беше ранният следобед и отец Полпой тъкмо хапна няколко залъка хляб и сирене. Мислеше да се върне към заниманието си с подреждането на библиотеката.

След последните дъждове заради течащия покрив се наложи панически да спасяват цялата секция от „Т“ до „Х“. Братята и преподобните бяха отнесли всички книги в коридора към столовата. Сега той бе барикадиран със стотици томове.

Това най-накрая принуди настоятеля на манастира да потърси меценати и дарители, които заплатиха нужния ремонт. Втора

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!