Skip to content

Алтернатера 2-ра част

мистични сили не позволило на победителите да я унищожат. След отпадането на пряката заплаха, повярвали, че могат да ползват част от силите на дракона за свои цели.

Сега тези глупаци смятаха да вдъхнат у един, всичките сили на Морг!)

Бога е „облечен“ в облаци и плющящи мълнии. Синьото му лице е подобно на студена, каменна маска. С голям, гърбав нос като клюн на кондор. С дълги вертикални бръчки под скулите. Прорязващи хлътналите бузи. Устата присвита, със стиснати устни. Само черните му очи хвърлят гневни светкавици.

Бога разпери ръце и небето притъмня. Изви се вятър. Минути по-късно наоколо се бе разразила най-ужасната буря, която би могла да съществува. Започна да се лее порой, който се превърна в Потоп! Дъжда не падаше на капки, а се изливаше подобно на водопад.

Маледикта бе защитена на сигурно под наметалото на Тецкатлипока.

Тиамат обаче беше погълнат от водите.

Само за миг.- После изплува. Върху сал направен от кости. Миктлантечутли му го изпрати. Водата около сала доби странни отблясъци и гъста като петмез, потуши вълните си. Скреж запълзя върху костите на сала. Там където бяха в контакт с водата, тя започваше да дими, замръзвайки със скърцане.

Изглежда двамата братя щяха да опазят творението си от гнева на Тлалок. Тогава в небето, подобно на пъстра лента или оживяла дъга се появи Кветцалкоатл. С изящни извивки бога облетя погълната от водната стихия долина. После Пернатата змия се стрелна и гмурна във водите под себе си.

Увиснали във въздуха, обвити в защитен ореол, Тецкатлипока, Миктлантечутли и Маледикта наблюдаваха ставащото.

Потопа бе успокоил водите си. В средата им плуваше костния сал. Тиамат стоеше прав, стъпил здраво върху него с широко разкрачени крака. Тлалок изглеждаше уморен от усилието. Мълниите, които го обвиваха бяха изчезнали. Черните облаци се разсейваха, превръщайки се в лека мъгла. Тогава видяха пъстрото тяло на Кветцалкоатл. Плуваше все по-бързо и по-бързо. Кръговете, които правеше около сала започнаха да се стесняват. Ту потъваше в дълбочина, губейки се от поглед, ту изплуваше сякаш да демонстрира чудните си цветове. Водата започна да трепти неспокойна. Скоро беше увлечена в лудешкия ритъм. Всички присъстващи наблюдаваха като омагьосани. Пернатата змия се движеше вече толкова бързо, че се бе превърнала в сияеща ивица пореща водата. Водовъртежа се роди с плясък, който бързо премина в рев. Сякаш водите на целия потоп се превърнаха в гигантски пумпал. Центъра му хлътна, потънал в някакъв непрогледен мрак. С него и Тиамат.

Миктлантечутли отново се намеси. Сигурно отвори път към подземното си царство, защото водите бързо започнаха да спадат. Скоро не остана и помен от беснеещата стихия. Кветцалкоатл, озовал се на земята се превърна в строен, бял мъж. Беше облечен в лека туника.

Тиамат се спусна срещу него. Нямаше никакво съмнение, че Черния маг може да победи бога. Изглежда бе започнал да усвоява енергията на Хаоса. За цялото време, през което стихиите бесняха, с него се бе случило невероятно преображение. Ръста му бе достигнал два метра. Фигурата му, макар подобна на човек, постепенно се превръщаше в някакво непонятно създание. Ужасяващ хибрид между човек и влечуго. Кожата му покрита с твърди люспи. Лицето, удължено и някак зло. Очите- жълти, с вертикални зеници. Широка уста с тънки, безкръвни устни едва прикриващи ред остри зъби. Носът е тънък и закривен- напомнящ клюн на хищна птица.

Миг преди да се хвърли върху Кветцалкоатл между тях се изправи Коатлику. Роди се от малко семенце подето от повей и паднало на земята.

Богинята беше прекрасна. Голото и тяло- съвършена скулптора. Там където докоснеше земята, по нозете и снагата плъзваха нежни лиани. Галейки кожата се надпреварваха да цъфтят, за да скрият голотата на богинята.

Огледа се неразбиращо. В мига, в който видя Тиамат, се преобрази.

Лицето и потъмня, ставайки зло. Лианите изсъхнаха, ронейки

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!