Skip to content

Алтернатера 2-ра част

края, навърза на гъсто напреки други пръчки, по-тънки и гъвкави. Накрая, след половинчасова работа погледна творението си. Бе се получила прилична носилка. Накрая направи хамут и го привърза в горния и край.

Положи ливията в носилката. Уви Кира с дрехите си, а след това я привърза за съоръжението. Така сигурен, че нещата са под контрол, намести хамута на врата си и хванал здраво прътите, затегли.

В главата му имаше само няколко основни приоритета:

„Отдалечи се възможно най-много от лагера. Намери вода. Тръгни на юг… Ех, пропадна та се не видя шанса им за забогатяване! Той си знаеше, че нещо не е наред от самото начало! Ама така е- на бедния кога ли му е вървяло?“

При това небето помрачня. От нищото започнаха да се струпват черни облаци. Задаваше се буря…

Не вървял и половин час попадна на потока. Тук се спря, за да се освежи и провери състоянието на Кира. Бе дошла в съзнание, но се чувстваше ужасно отпаднала. Даде и да пие вода. Едва успя да преглътне няколко глътки. После с неочаквана сила стисна здраво ръката на джуджето.

-На юг Дърк! Моля те!

Треската отново я грабна. Не стига това, но и първите капки дъжд не закъсняха. За сега нарядко, но едри и леденостудени. Отсреща в небето, там където се струпваха облаците изтрещя мълния. Изви се вятър носещ странна миризма. После наоколо бързо причерня.

Дърк се хвърли да доправя носилката. Добави множество гъвкави клонки извивайки ги като арка, за да направи навес над ливията. Накрая с последни усилия успя. Обаче и добавеното тегло не беше за подценяване. Носилката бе заприличала на заслон.

Понечи да я придърпа на завет. Докато отмине бурята. После огледа терена. Едно неприятно предчувствие стисна гърдите му. Потока минаваше през стръмно дере. Всички признаци наоколо показваха, че когато има порой, стичащата се отгоре вода бива уловена като в канал. Ако бурята се разразеше, тук щеше за минути да настане ад!

Изпъшка и си наложи едно последно усилие. Задърпа носилката по стръмния склон възможно по-нагоре. Краката му се вкопаваха в започващата да се разкалва почва. Опадалите листа бяха станали лигави. Нерядко се подхлъзваше, но успяваше някак да се задържи без да падне. Издръжливостта не беше най-силното му качество. Изгуби представа за изминалото време. Остана само неравната битка с пресечения терен и гравитацията. Продължаваше да упорства само благодарение на силата на волята си.

Повтаряше си наум някаква заучена фраза: „Когато физиката се умори, психиката я мята на гръб и продължава напред. После се сменят.“ И така до безкрай…

Успя да се измъкне от дерето. Прехвърли го и видя по едното му било сипей. Тогава се спъна в онова проклето коренище.

Дърк, носилката и ливията в нея, се свлякоха надолу по ската. При падането си джуджето някак задържа едната дръжка на носилката. Успя да я опази от преобръщане.

Спряха се едва долу. Кира се свести и огледа неразбиращо. В следващия момент и просветна. Посочи напред в пролуките между щръкналите скални формирования изправени пред тях.

-Пътя ни е натам Дърк! Зная го!

Бе се полуизправила в носилката и сякаш силите и се върнаха. Опита да се измъкне, но Дърк не я остави.

-Успокой се Кира. Ще отидем където искаш. Ти само полежи. Аз ей сега…

Изправи се и отърси крачолите си от калта. Разкърши гърба си колкото да провери дали всички кости го болят или не са по местата си. После намести хамута и отново задърпа инатливо. Малко неуверено и олюлявайки се, но напред. Като се поспираше периодично, за да прихване хлъзгавите от калта дръжки, навлезе в процепа между скалите.

„Тиамат се завърна!“

Слуха се носи, изпреварвайки Черния Господар. Той се спуска от върха на планината. Силите му са чудовищни. Самото му присъствия влияе на света Миранда. Времето бързо се променя. Буреносни облаци се натрупват в небето. Растения се свиват попарени като от слана при преминаването му покрай тях. Той прилича на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!