Skip to content

Алтернатера 2-ра част

Може би ранено. Поклащаше се странно. Често поспираше. При това опашката полягаше тежко на земята.

Колкото и да се напрягаха нито Симон, нито урките успяха да го огледат добре. Плъзнаха се между боровете в полутръс изпълнявайки простия за следване план.

Дърк чувстваше адреналина от предстоящата битка. Спуснал се в подножието на ската погледна за Кира, която изглежда бе изостанала… и не я видя! Извъртя се към скалата изумен.

-Кирааа!…

Провикна се джуджето поставило ръце пред устата си като фуния. После горе, през ръба на скалата мерна ръката и. Увиснала.

Забрави случващото се в лагера и като бесен се закатери отново нагоре. В главата му беше само мисълта за Кира, която се нуждае от помощта му. А той глупака бързаше да се прави на герой!

Въпреки тантурестата си фигура изкачи скалата за минута. Сякаш не се катереше, а скачаше хващайки се от издатина на издатина. Останал без дъх се изтегли обратно горе.

Кира лежеше по гръб сред храстите и тихо стенеше. Току при ръба на каменната площадка. Дърк хвърли бърз поглед наоколо, но не забеляза някаква непосредствена опасност. Приклекна и хвана внимателно главата на ливията. Постави я на скута си. Едновременно с това я оглеждаше за рана или каквото и да било, което е могло да причини падането и. Под пръстите си чувстваше как кожата и гори като при треска.

Огледа и опипването останаха безрезултатни. Не откри никаква видима причина за състоянието на партньорката си.

-Кира, момиче- аз съм, Дърк! Какво ти стана? Стисни ръцете ми или кимни ако ме чуваш. Къде те боли?

Тя изпъшка и полагайки усилие кимна. После отвори очите си и се опита да се усмихне.

-Не се напрягай. Аз ще се погрижа за всичко. Ако само ми кажеш какво се случи?

-Аз… изглежда съм припаднала… Чувствам се ужасно. Имам чувство, че ще повърна… и главата ми се върти. Дърк, адски ми е студено…

Езика и се плетеше, но успя да даде някаква информация на джуджето. Той попипа челото и. Явно имаше висока температура. Буквално гореше.

-Не говори повече. Почивай си…

Джуджето изтегли Кира по-далеч от ръба на скалата. Подпря я полулегнала под едно дърво, чийто ниски клони се спускаха, оформяйки естествен навес. Свали горната си дреха и зави зъзнещата ливия. После набързо струпа дърва и запали огън. Точно пред нея. Не след дълго я видя да се отпуска. Може би задряма, понеже дишането и стана по-бавно и дълбоко.

Дърк тъкмо си отдъхна, че най-лошото е овладяно когато ливията го изненада. Скочи рязко на крака. Опита се да хукне на някъде, но едва направила пет, шест крачки, отново падна на земята. При това очите и бяха облещени, но невиждащи. Погледа и премина през джуджето сякаш е невидимо.

Той скочи след нея и колкото е възможно по-внимателно, но здраво я хвана и отнесе обратно на постелята. Тя се съпротивляваше, но силите бързо я напускаха. Скоро отново се отпусна бълнувайки неразбрано. Дърк се наведе, опитвайки да разбере какво казва ливията. За кратко гласа и макар отпаднал и тих, стана отчетлив и разбираем:

-На юг Дърк. Отведи ме на юг… При корените… Време е. Трябва да отидем на юг…

После Кира отново изпадна в делириум и бълнуване.

Дърк беше шокиран. Не знаеше какво да прави. Наложи му се да я обездвижи, защото трябваше да потърси вода, а се страхуваше да я остави без надзор.

Отиде до ръба на скалата да погледне към лагера долу. Битката затихваше. Защитниците бяха разгромени. Това променяше плановете. Не можеше да очаква помощ от другари. Нито да разчита на материали, вода или вещи. Всичко бе останало в лагера. Освен огнивото в себе си имаше само един нож.

Обели колкото можа ивици лико от близките дървета. Като наглеждаше бълнуващата ливия се захвана да плете въжета. Огъня се наложи да загаси, за да не го издаде дима.

Приготвил достатъчно върви, откърти два дълги, здрави клона. Те щяха да му послужат за надлъжната част на рамката. Като остави свободни петдесетина сантиметра в двата

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!